Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

На тази височина двамата с Флап бяха по средата на пътя до рая. Записа си мисълта на коленния планшет.

Проверяваше отново горивото, когато Флап каза:

— Остават ни още сто и двайсет мили. Виждам ориентирите. — Имаше предвид зоната, където трябваше да е бедстващият кораб, ако въобще имаше нещо там.

Непривичен ден за бедствие в морето. Повечето кораби търпяха авария в лошо време или при ниска температура. В ден като този...

— Виждам някаква цел на радара.

— Корабът?

— На около четири-пет мили от позицията, която ни даде Черен орел.

— Голям ли е?

— Е, не е гребна лодка. Достатъчно далече сме още. Повече от това не мога да ти кажа. На радара засвета си е засвет.

— Курс и скорост?

— На дрейф е.

Реши да започне снижението на осемдесет мили. Първоначално щеше да остави двигателите на осемдесет процента, за да подсигури генераторите.

— Намира се на около петнайсет мили от брега на Суматра, който тук е с разположение североизток-югозапад. На запад и югоизток има острови. Големи.

— Някакви други кораби наоколо?

— Не. Нищо.

— Близо до бряг като този...

— Сигурно ще видим рибарски лодки, като се приближим.

— Да.

— Ще се обадя на Черен орел.

Пристигнаха над кораба на седем хиляди фута, с двигатели на малък газ. Надзъртайки между облаците, Джейк го виждаше добре. Беше малък търговски съд, с надстройка по средата и кранове отпред и отзад. Наподобяваше старо „либърти“ 39 39 „Либърти“ — широко използван тип евтини транспортни кораби през Втората световна война — бел. прев. . Не се виждаше пушек, значи нямаше пожар. Коминът по средата не димеше, нямаше и следа от винтове. До десния му борд имаше друг кораб, по-точно голям катер.

Джейк започна десен завой, за да даде възможност на Флап да снима с фотоапарата и се провря между облаците. Двигателите все още бяха на малък газ.

Излязоха под облаците на 5500.

— Изщракай целия филм, от всички възможни ъгли — каза Джейк на Флап. — Ще направя един кръг и ще прелетя ниско, от страната на катера, за да снимаш и него. После изчезваме оттук.

— О’кей — той нагласи фокуса и щракна.

— Изглежда, са спасили екипажа.

— Искам да намалиш наклона, когато дойдем зад кърмата, за да хвана името.

Джейк пресичаше три хиляди фута в плавен завой около кораба, който седеше на равен кил. Какво ли се бе случило?

— Можеш ли да прочетеш името?

— Все още си прекалено високо. На снимките обаче ще се вижда.

Горивото? Шест и двеста, до „Колумбия“ имаха над шестстотин мили. Той неволно потръпна, докато наблюдаваше дрейфуващия кораб и малкия съд до него. Катерът беше дълъг около осемдесет-девет-десет фута, с малка надстройка по средата и един-единствен комин. Боята му беше на петна, на палубата се виждаха няколко човека.

— Има хора на мостика на кораба.

— Свърши ли вече?

— Да.

— Хайде, захождаме.

Джейк премести ръчките на крейсерски режим и натисна носа. Слезе бързо на двеста фута над водата и хоризонтира, насочвайки носа, така че да прелети над двата неподвижни съда от носа към кърмата. Дръпна малко ръчките. Ако скоростта беше прекалено висока, снимките щяха да излязат размазани.

— Никой не ни маха или нещо подобно.

Джейк видя блясъците на носа на катера и моментално разбра какво става. Ръгна ръчките до край напред, наклони самолета на четирийсет градуса и опъна здраво лоста. Усети удари, част от трасетата прелетяха покрай фанара, последваха нови попадения.

— Зенитка! — успя да промълви Флап.

— Копелето стреля с двайсетмилиметрово!

Корабът остана зад тях. Джейк набираше височина и мяташе самолета насам-натам. Стрелките на основната и резервната хидросистеми потрепнаха. На таблото светна лампа „аварийна хидравлика“.

— Проклет да си, мили боже!

Джейк изправи крилата и внимателно тримува за набор на височина.

Самолетът започна да се наклонява надясно. Реагираше вяло на лоста за управление. Джейк леко натисна левия педал, за да го спре.

Летяха почти на юг. Опита се да го насочи на запад, но беше невъзможно. През цялото време самолетът заплашително отпускаше дясното крило. Джейк едва успяваше да поддържа посоката. Носът бе един-два градуса над хоризонта, значи все още увеличаваха височината. Пресичаха 2000 фута с 350 възела.

— Обади се на Черен орел — каза Джейк на Флап. — Тия сигурно са пирати.

Той дръпна експериментално ръчките назад, инстинктът му го караше да намали скоростта на 250 възела, за да облекчи аварийната помпа, която движеше кормилата. Увеличи още малко тангажа с тримера. Носът леко се вдигна. Добре.