Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Морето се приближаваше и това го върна към действителността. Вълнението беше достатъчно, за да прецени точно височината — нямаше много време. Той се присегна и дръпна ръчката отдясно на седалището. Салът му се откачи, наду се и увисна на въжето. Взе да търси по сбруята кранчетата за автоматично надуване на спасителната жилетка. Намери ги и дръпна. Жилетката пуфна окуражително.

Добре! Сега само трябва да се откача навреме от парашута. Учудващо, но тези мисли му идваха в естествения си ред. Тренировките си казваха думата. Всеки път, когато корабът напускаше пристанище, ескадрилата отделяше един ден за тренировка на действията при катапултиране. При едно от задължителните упражнения всеки летец трябваше да виси на парашутна сбруя с пълен аварийно-спасителен комплект, докато не успее, с вързани очи, да намери и покаже всички съставки на комплекта и да издекламира процедурата при катапултиране над суша и вода. Затова Джейк не се замисляше много — действията му бяха автоматични.

Салът докосна повърхността. Джейк хвана ключалките на сбруята и се приготви. Ето... Сега! Затвори очи и уста и се освободи от парашута, щом студената вода го покри. В следващия миг излезе на повърхността и пое дълбоко въздух.

Вятърът отнасяше парашута. Къде е въжето на сала?

Беше се оплело около краката му. Той започна да гребе с ръце към сала и най-сетне успя да хване въжето. Секунди по-късно салът бе до него. Сега оставаше да се качи.

При първия опит се плъзна и потъна по гръб под водата. С махане и ритане успя да се изправи и отново прекара сала отпред.

Този път се опита да го натисне под себе си и почти успя. Изплъзна му се в последния момент и той отново зарови глава под водата.

Вълните не помагаха. Точно когато успя да се намести за поредния опит, една вълна го заля и той се нагълта със солена вода.

Накрая, след още три-четири опита, успя да се качи и се отпусна уморен по гръб, като дишаше тежко.

Минаха още една-две минути, преди да се усети, че още е с шлема на глава. Свали го и се огледа за въже. Можеше да му потрябва, а всяко нещо, което не беше вързано за сала, рано или късно щеше да падне зад борда. Използва парче парашутно въже, което бе пъхнал в спасителната си жилетка преди няколко месеца.

Едва тогава се сети за Флап и започна да се оглежда.

Радиото! Извади аварийната си радиостанция, провери я дали работи и се обади:

— Флап, тук е Джейк. Мълчание.

Опъна се назад в клатещия се сал, загледа се в небето, мислейки за пиратите, и изпсува. Момчетата дълго щяха да клатят глави по офицерските клубове. В изключителна проява на крайна бездарност бе позволил двамата с Флап да бъдат свалени от банда шибани пирати. Йо-хо-хо и бутилка ром. След като войната бе свършила! Не всеки можеше да се похвали с такова постижение — да съсипе чисто нов А-6. Просто си трябва талант за това.

Подполковник Халдейн ще просере пирони, като научи добрата новина. Защо пак аз, Господи?

Погледна часовника си. Проклетото нещо беше пълно с вода и не работеше. Чудесно.

Задникът му беше накиснат в шест инча вода. От време на време още вода се изсипваше в геврека, но тъй като вече беше пълен, просто се оттичаше обратно в морето. Нямаше смисъл да се опитва да изгребва водата.

За щастие тя не беше много студена. Беше по-скоро хладка. Нали бяха в тропиците. А някъде по света истинските хора плащаха истински пари да се къпят в такава вода.

Пробва отново с радиото. Този път получи отговор.

— Здрасти, Джейк. Качи ли се в сала?

— Да. А ти?

— Не. Все едно да се опитваш да наебеш гресирана свиня.

— Ранен ли си?

— Не. А ти?

— Не.

— Е, беше ми приятно. Сега трябва да опитам да се кача в идиотския сал.

— Изтегли проклетото нещо под себе си. Не се опитвай да се качиш в него. Плъзни го надолу.

— Ще ти се обадя след малко.

Цигара. Умираше за една цигара. Върза радиото за жилетката и го пусна в скута си. Цигарите и запалката бяха в джоба на левия ръкав. Извади ги. Цигарите бяха мокри. Запалката обаче проработи, след като изсуши с духане камъчето. Беше от газовите. Извади една цигара, захапа я и се опита да я запали. Цигарата не искаше да гори.

Сложи я обратно в пакета и го прибра. Ако успееше някога да се добере до брега, можеше да изсуши цигарите.

Почакай! Имаше неразпечатан пакет в жилетката. Увит в целофан, неразпечатаният пакет трябваше да е сух. В този момент му се пушеше повече от всичко на света. Отвори десния гръден джоб на жилетката и внимателно бръкна вътре, за да не изпусне нещо.