Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

— Благодаря.

— Какво има за вечеря?

— Някъде по жилетката си имам десертно блокче — отговори Джейк. — Сложих го, като бяхме във Филипините, така че е само от три месеца.

— Предпочитам да изчакам. Моето е от Сингапур. Да го хапнем за закуска, а?

— Добре. Боли ли те някъде?

— Само драскотини, нищо сериозно.

— На мен ми тече кръв от врата. Може би ще дойдат акули.

Флап нямаше какво повече да каже и Джейк се замисли за акулите. Беше му страшно противно. Чудовища, които те дебнеха и изяждаха изневиделица — като в някой евтин и долнопробен филм на ужасите, предизвикващ крясъци в децата през съботния следобед.

Но опасността беше реална.

По тези морета живееха истински акули и рано или късно щяха да дойдат — в това беше абсолютно сигурен.

Той лежеше в тъмнината на сала от промазано платно, с накиснат във водата задник и трепереше. Вълните го подхвърляха нагоре-надолу, нагоре-надолу, а въображението му рисуваше само една картина — огромният хищник с редове от остри зъби надушва кървавата следа в дълбините и започва да се приближава към нещастното салче, което може да разкъса като тоалетна хартия, за да впие зъби в плътта му и да го изяде.

Изведнаж усети в ръката си автоматичния „Колт“. Не беше свалил предпазителя, слава Богу, но пистолетът беше в ръката му и не си спомняше кога го е извадил от кобура под мишницата си.

Разклати го леко.

Беше влюбен в тези 39 унции гладка синя стомана и полирано дърво, които при нужда му осигуряваха смъртоносна мощ. Подарък от Тайгър Коул. В пълнителя имаше осем патрона калибър 45 с бавни куршуми. Можеше да убие всичко — от мишка до слон. Уцелената с него акула е обречена.

Проблемът беше, че шибаните акули са под водата, където куршумите не стигаха далеч. Неговите пък съвсем — нали бяха оловни, от бавните. Тук служебният „357“ щеше да свърши по-добра работа, но такъв е животът. Ако можеше акулата да си подаде главата и да спре за момент...

Ножът! Не беше особено остър в интерес на истината, не беше и нещо специално, но можеше да ръгне акулата с него. По-вероятно в случая обаче бе да остане без ръка.

Прехвърли пистолета в лявата си ръка и извади ножа от жилетката.

Като в ужасен кошмар. Но не можеше да се събуди. Седеше в тъмнината, слушаше плискането на водата, трепереше и чакаше първото побутване от акулите. Сетивата му бяха напрегнати до краен предел.

Не помнеше колко време бе седял така, вкочанен от страх, но накрая луната изгря и лъч светлина пресече облаците. Флап го видя.

— Исусе, за какво си извадил ножа и пистолета?

Беше загубил гласа си. Трябваше да се изкашля, за да произнесе думата:

— Акулите.

— Ако боцнеш сала с този нож, ще се наложи да плуваш.

Джейк трепереше.

— Хвърли от препарата за акули. Нали имаш в жилетката?

— Нали знаеш, че не действа. Не струва и пукната пара.

— От това не боли. Хвърли го.

А сега какво да прави с ножа и пистолета?

— Би ли хванал пистолета за малко?

— Сложи го в кобура. Прибери и ножа. Повярвай ми, ще имаш достатъчно време да ги извадиш, ако се наложи.

Почувства се по-добре, след като го хвърли във водата. Невероятно. Препаратът — смес от някакви гадни химикали и изпражнения от акули — не действаше: някой се беше потрудил да провери и беше установил, че няма някакъв видим ефект върху акулите. Парите на данъкоплатците отиваха на вятъра. Въпреки че знаеше това, когато хвърли пакета във водата, все пак свърши нещо и малко се успокои.

Лунната светлина също помагаше. Поне можеше да види нещо за гърмене или мушкане.

— Извинявай, че те докарах така.

— Ако тази разходка на лунна светлина стане причина да се размина с мис „Австралия“, ще ти кача гъза на раменете от шутове. Седя си тук и си мисля как шоколадовите аборигенки ще ме вземат за шибания Сидни Поатие и повярвай, този негър е наистина, ама наистина готов.

— Аборигените могат да ти покажат как го правят с бумеранга, ако много досаждаш на жените им.

Флап пренебрежително махна с ръка. Джейк забеляза, че и той трепереше.

— Май ще трябва да ми плащаш комисионна — каза Джейк на навигатора. — Години наред ще си заработваш пиене с тази история. Сребърна луна, тропическа лагуна...

— И ти. Не бих платил и десет хонконгски цента, за да плавам с теб на лунна светлина. В теб има толкова романтика, колкото...

Продължиха да си разменят реплики още известно време, после започнаха сериозно да обсъждат ситуацията. Американският флот щеше да ги търси, докато не ги намери или докато началството не реши, че са мъртви. В момента групата сигурно плаваше под пълна пара на изток. Винтовете разпенваха черната вода в шлейфове, които се проточваха до хоризонта под бледото късче луна. На изгрев самолетоносачът щеше да прекъсне устрема си на изток само колкото да обърне срещу вятъра, за да пусне самолетите си.