Стивън Кунц - Завръщането на Интрудър

Корпусът беше син, с големи петна ръжда. На места боята се беше обелила и отдолу се виждаше сиво. Някога сигурно е бил патрулен катер. На носа имаше оръдейна стойка. Празна. Оръдието явно бе прибрано някъде долу.

Хората на палубата спуснаха мрежа и замахаха с автоматите към нея. Джейк и Флап бавно доплуваха. Флап се покатери пръв. Джейк го последва. Вълните здраво люлееха кораба. Мрежата беше мокра и се плъзгаше в ръцете му. Хлъзна се и за малко да падне обратно във водата. Когато успя да се отдалечи от сала си, тия отгоре започнаха да стрелят с къси откоси. Той погледна надолу. По саловете пукваха дупки, наоколо летяха пръски.

Когато стигна перилата, саловете вече потъваха.

Нечии ръце го сграбчиха и почнаха да го теглят. В момента, когато се прехвърляше през борда, получи удар с приклад по шлема и се просна на палубата. Флап вече лежеше по гръб и гледаше нагоре.

Повечето от екипажа бяха боси. Двама приличаха на тийнейджъри. Дрехите на всички бяха мръсни и парцаливи. Оръжието обаче беше в идеално състояние — АК-47, без грам ръжда. Няколко имаха и пистолети, пъхнати в коланите или панталоните.

Един от тях посочи стълбата с дулото на автомата. Качвайте се! Джейк погледна към Флап. Лицето му беше безизразно. Де да можеше да изглежда поне наполовина спокоен като него.

Стълбата водеше към мостика. Човекът, който държеше щурвала и ръчките на двигателите, беше здравеняк над среден ръст, с грозен белег на брадата. Катерът вече набираше скорост в завой. Капитанът, ако това беше той, ги изгледа и се съсредоточи върху заемането на желания от него курс. Когато върна руля в неутрално положение и провери компаса, той каза:

— Джентълмени, добре дошли на борда.

Джейк се огледа. Двама от екипажа стояха зад тях, с насочени към гърбовете им автомати. Обърна се отново към капитана.

— Свалете това... — той посочи към спасителните жилетки. — И шлемовете, изглеждате много глупаво с тях.

Джейк и Флап разкопчаха сбруите си и ги пуснаха в локвата, която се образуваше около тях. Свалиха противопретоварващите костюми и шлемовете. Джейк свали раменния си кобур и го остави върху купчината.

— Къде е пистолетът? Джейк сви рамене.

Капитанът направи крачка и го плесна през лицето бързо и леко. Застана пред него с ръце на кръста, изгледа го отдолу на горе и каза:

— Мисля, че трябва да отговориш на въпроса ми. Къде е пистолетът?

— На дъното.

Капитанът се върна на мястото си и провери курса.

— А аварийните радиостанции, къде са те?

— Пак там.

— Откъде излетяхте?

— От американския самолетоносач „Колумбия“.

— Къде се намира?

— На запад от тук — мисълта да лъже се завъртя в главата му, но само за секунда, — на двеста-триста мили.

— Кога ще почнат да ви търсят?

— След малко.

— Кога?

— Не знам точно. Скоро. Когато слънцето изгрее.

— Хората ми трябва да се научат да стрелят по-точно. Само това ми липсваше сега.

— Вярно, не е лесен тоя живот.

Капитанът продължи, все едно, че не беше чул.

— Въпросът е: трябвате ли ни живи? Хвърлили сте станциите, така че не можете да говорите със самолетите. Можехте да ги предупредите, че ще ви убием, ако се опитат да ни атакуват. За жалост нашето радио работи само на корабните честоти.

— Английският ти е доста добър.

Капитанът оглеждаше морето и от време на време — небето. Американците дори не удостояваше с поглед.

— Не смятам обаче, че ще атакуват. Ще ни огледат и ще направят снимки. Това ще бъде всичко. — Очите му за миг се спряха на техните лица. — Ти какво мислиш?

За жалост Джейк знаеше, че е прав. Опита да не се издава, но явно не успя да скрие чувствата си. Капитанът видя това. Той каза нещо на пазачите и махна с ръка. Те ги сръгаха в гърбовете и ги обърнаха. Когато слизаха от мостика, Джейк видя как един от екипажа отваряше джобовете на жилетките и изсипваше съдържанието на палубата.

Натикаха ги в малка кабина под палубата. На вратата имаше голяма халка.

— Може ли малко вода? — попита Джейк тримата, които го набутаха вътре веднага след Флап. Те не му обърнаха внимание.

Вратата се тръшна и те чуха щракването на катинара. Помещението беше малко по-голямо от трикрилен гардероб и явно се използваше за склад. Нямаше лампа, нямаше контакти, но имаше малък мръсен илюминатор, който пропускаше слаба светлина. Флап се долепи до вратата и се заслуша. След малко сви рамене:

— Мисля, че си отидоха.

— Може би има микрофон.

— Това да не ти е някой шибан джеймсбондовски филм!