Мери Кларк - Вик в нощта

— Джени!

— Не. Остави ме да се доизкажа. Тогава Ерих ме заведе в същия ресторант. Когато е разбрал, че Кевин може да спре осиновяването, той го е извикал по телефона. Затова обаждането е било от дома ни. С Ерих сме еднакво високи, ако съм с токчета. Облече ли моето палто… и черната перука, той изглежда отдалече също като мен. Така е влязъл в колата при Кевин. Ударил го е смъртоносно. И Джо. Той ме ревнуваше от Джо. В онзи злополучен ден Ерих се върна по-рано. Знаеше за мишата отрова… Но бебето ми, моето бебе, той мразеше. Може би заради рижата му коса. Още с раждането, когато го е кръстил Кевин, е замислил да го убие.

От нея ли излизаха тези дрезгави приглушени стонове? Тя не можеше да спре да говори. Трябваше всичко да им каже, да излее мъката си.

— Колко пъти съм имала чувството, че в съня ми някой се надвесва над мен. Той е отварял междинната врата, бил е с перука. Вечерта преди раждането на бебето аз се събудих. Докоснах клепачите на очите му. Едва тогава разбрах какво ме е плашело — меките и гъсти мигли на Ерих са ме докосвали в тъмнината.

Марк я люлееше в прегръдките си.

— Той ми взе децата. Той ми ги взе.

— Мисис Крюгер, можете ли да намерите отново пътя за хижата? — попита шерифът Гъндърсън с тон, нетърпящ възражение.

„Ето нещо разумно“ — реши тя.

— Да. Ако тръгнем от гробището.

— Джени! Не бива — опита се да възрази Марк. — Ще минем по следите ти.

Не! Няма да ги остави сами! Събра последни сили и ги заведе до хижата — Марк, Клайд и шерифа. Запалиха газовите лампи. Помещението се окъпа в мека викторианска светлина. Тя подчертаваше още повече разяждащия студ. Започнаха огледа на картините, носещи подписа на Каролайн Бонарди. Надникнаха и в шкафовете, но там нямаше нищо друго освен чинии и прибори за хранене.

— Все някъде трябва да се съхраняват боите за рисуване — подхвърли Марк.

— Но таванът е празен — каза отчаяно Джени. — Имаше само платна… помещението е малко.

— Чак толкова малко не е — възрази Клайд. — Размерите му са колкото на хижата. Сигурно е разделено по някакъв начин.

В десния ъгъл на тавана откриха вратичка, убягнала от погледа на Джени. Там беше пълно с кошници, претъпкани с картини — всичките на Каролайн. Имаше бои, две куфарчета и триножник. Джени забеляза сходството на двете куфарчета с онова, което бе намерила на тавана в къщата. В едното беше сгъната дългата зелена пелерина, там беше и черната перука.

— Пелерината на Каролайн — прошепна Марк.

Джени започна да тършува из материалите за рисуване — въглен, терпентин, бои, четки и чисто бели платна. Не намери нищо, което да им подскаже накъде е заминал Ерих.

Клайд търсеше в един от сандъците, пълен с платна, близо до вратата.

— Вижте! — извика той ужасен. В ръката си държеше една сюрреалистична картина, рисувана в зелено с нюанс на застояла вода — Ерих като малък с Каролайн в поредица от сцени. Ерих държи стик за хокей в ръка. Каролайн стои наведена над теленце. Ерих я блъска. Тялото й проснато в цистерната. Очите й го гледат. Със етика той удря лампата над цистерната. Очите на Ерих са демонични, смеещи се на агонията на жената във водата.

— Той е убил Каролайн! — изстена Клайд. — Когато е бил на десет години, е убил майка си!

— Какво каза? — попита Руни. Погледите на всички се обърнаха към вратата. Там стоеше Руни. С широко отворени очи, които спокойствието беше напуснало. — Още ли мислите, че не бях права, като казвах, че има нещо гнило?

Руни не гледаше към картината, която Клайд държеше, а зад него. От сандъка се показваше друго платно. Дори Джени, която не бе на себе си, разпозна лицето на Ардън. То надничаше от прозореца на хижата… Зад нея стоеше Ерих с пелерината и черната перука. Ръцете му бяха около шията на девойката. Ардън зарита в гроба. Пръст се сипе над синята й пола. А името, изписано на нейния гроб — КАРОЛАЙН БОНАРДИ КРЮГЕР. В ъгъла стоеше подписът на Ерих Крюгер.

— Ерих е убиецът на детето ми! — изплака Руни. Когато всички се прибраха в къщата, Марк прегърна Джени. Не говореше. Думите за утеха бяха излишни.

Шерифът Гъндърсън веднага тръгна към телефона.

— Всичко, което Ерих е извършил, е дело на умопомрачен. Не трябва да губим и минута повече.

Спокойствието в гробището отново бе нарушено. В замръзналата пръст около гроба на Каролайн се забиваха лопати. За изненада на всички присъстващи Руни беше спокойна.

Джени погледна за миг надолу и мярна късчета от син вълнен плат.

— Тук е. Тук е! — извика един от мъжете, спуснал се в гроба. — За бога, махнете майката!