Мери Кларк - Вик в нощта

Почувства ръцете на Марк. Те й вливаха животворна сила. Тя държеше слушалката така, че и той да чува разговора.

— Бет, Мишлето ми — каза тя, стараейки се да прозвучи нормално. А толкова й беше трудно! Едва се сдържаше да не изпищи: „Къде сте?“ — Добре ли прекарахте с татето?

— Мамо, ти си подла. Дойде онази вечер в стаята ни, но не ни се обади. Покри догоре Тина с одеялото.

Марк чу гласа на Бет. Джени видя страданието по лицето на мъжа до себе си, когато Бет произнесе „Покри я догоре“. „Не! Не! — крещеше безмълвно Джени. — Господи! Първо бебето, а сега Тина!“

— Тина толкова много плака — продължаваше Бет.

— Тина ли плака? — повтори Джени и едва не припадна. — Нека поговоря с нея, Бетинко.

Сега пък Бет се разплака.

— Мамо, и аз те обичам. Моля те, ела по-скоро!

— Мамооо — проплака Тина. — Ти ме нарани. Одеялото беше върху лицето ми.

— Тина, извини ме — свръх сили изрече Джени. — Съжалявам, Тина.

Изведнъж нещо пропука в слушалката. Джени чу плача на Тина.

— Скъпа, защо си толкова разстроена? Момичетата са сънували. Просто им липсваш.

— Ерих! — изкрещя Джени. — Къде си, Ерих? Моля те, обещавам, че ще подпиша това признание. Ще подпиша всичко, само не затривай децата. Искам ги!

Джени усети леко стискане в рамото. Марк я предупреждаваше да не се издава.

— Ерих, искам семейството си — стараеше се да успокои гласа си Джени, но устните й изричаха онова, което я караше да вие от болка.

— Ерих, можехме да сме щастливи. Не зная кое ме е накарало да върша толкова странни неща в съня си. Но ти ми обеща да се грижиш за мен. Сигурно ще се оправя.

— Джени, ти ще ме напуснеш. Преструваш се, че ме обичаш.

— Ерих, върни се и ще поговорим. Или ми дай възможност да ти изпратя писмото. Кажи ми, къде си?

— Говори ли вече с някого за нас?

Джени погледна към Марк, който й правеше знак да бъде предпазлива.

— За какво да говоря?

— Помъчих се да се свържа по телефона вчера следобед. Ти беше излязла.

— Ерих, толкова отдавна не съм те чувала. Трябваше да подишам свеж въздух. Покарах ски. Искам, като си дойдеш, двамата да караме. Помниш ли колко хубаво ни беше?

— Опитах се да позвъня и на Марк миналата нощ. И той не си беше у дома. С него ли беше?

— Ерих! Бях у дома. Винаги съм тук и те очаквам.

Джени дочу хълцането на Тина в слушалката. Някъде в далечината преминаваше тежък камион. Дали Ерих е бил тук миналата нощ? Ако е така, отбил ли се е в хижата? Не! Иначе щеше да види счупения прозорец и следите от хора… Тогава той не би звънил.

— Джени, обмислям връщането си. Ти не излизай. Не карай ски. Искам да те намеря у дома. Един ден ще се върна, ще отворя вратата и отново ще бъдем щастливи както преди. Ще го направиш ли, Джени?

— Да, Ерих. Обещавам ти.

— Мамо… Нека говоря с мама — молеше Бет. — Моля те, моля те…

Телефонът прекъсна внезапно.

Марк повтори разговора пред шерифа. Шерифът възкликна:

— Но защо децата мислят, че вие сте били при тях?

— Защото моят куфар беше в колата, когато заминаха — обясни Джени. — Вероятно е облякъл една от роклите ми… може би онази, червената. Сигурно е взел черната перука. Когато децата спят, те не виждат съвсем ясно. Доктор Филстром, какво ще направи Ерих сега?

— Очаквай всичко, Джени. Но докато той таи надежда, че ще останеш при него, момичетата ще живеят.

— Но миналата нощ Тина…

— Отговори си сама. Той се е обаждал следобед, теб те е нямало. Позвънил на Марк вечерта — не е могъл да го намери. Не зная защо, но някои психопати имат силно развито шесто чувство. Някакъв инстинкт му е подсказал, че сте заедно. В озлоблението си е могъл да удуши Тина.

Джени се опита да потисне трептенето в гласа си.

— Той ми прозвуча толкова странно, говореше почти несвързано. Ами ако си дойде? Може ли да пристигне довечера с кола? Познава всяка педя от имението си. Може да пристигне на ски, да мине покрай реката. Види ли непознат наблизо, край на всичко. Всички трябва да се махнете. Господи! Дано не забележи, че някой е докосвал гроба на Каролайн Тогава ще се досети, че тялото на Ардън е намерено. Не разбирате ли това? Не се обаждайте в телевизията! Не изпращайте търсачи по следите му. Не пускайте чужди хора тук. Хижата! Иде ли там, ще види счупените прозорци… и парчетата плат по дърветата.

Шерифът гледаше ту към Марк, ту към доктор Филстром.

— Очевидно сте съгласни с Джени. Добре. Марк, ще помолиш ли Клайд и Руни да останат тук? Аз ще изпратя следователите. Те са още на гробището.