Мери Кларк - Вик в нощта

Джени местеше поглед от своето лице към лицата на децата си, от техните молещи очи към затегнатите като корда езици около белите им шии.

Тя успя да преодолее вцепенението си, смачка и свлече картината от стената. Пръстите й сякаш се докосваха до огън.

Нощта се бе спуснала навън. Джени отново бе на ските си. Вятърът като камшик шибаше платното, заличаваше едва доловимите й следи по снега, прогонваше отчаяните й писъци за помощ. „Помогнете! Помогнете ми!“

Изгубила бе обратния път. Върна се отново пред хижата. Не! Само това не!

Тук щеше да замръзне, да умре, преди да е намерила онзи, който можеше, който щеше да спре Ерих, ако не бе вече късно. Джени изгуби представа за времето, за това, колко дълго бе притискала до себе си това проклето платно, колко дълго бе хълцала. Усети, че гласът й секна, а от гърдите й се изтръгваха само глухи стонове. И изведнъж нещо проблесна между дърветата. Разбра, че е стигнала края на гората.

Проблясъкът беше отражението на луната върху гранитната плоча на гроба на Каролайн.

С последни сили тя прекоси полето. Къщата беше тъмна отвсякъде. Само прозорците на канцеларията светеха — натам се отправи и тя. Вятърът плющеше по картината. Не можеше повече да вика, макар че устните й още шепнеха: „Помогнете! Помогнете ми!“.

Опита се да отвори вратата на канцеларията, но пръстите й бяха премръзнали. Опита се да я блъсне със ските, но не можеше да ги освободи от автоматите. Започна да я блъска с тялото си. Изведнъж вратата се отвори и Джени падна в обятията на Марк.

— Джени! — Гласът му пресекна. — Джени!

— Жива ли сте, мисис Крюгер? — попита я друг мъж, който започна да откопчава ските от краката й. Това едро мъжко тяло, този профили бе познат. Беше шерифът Гъндърсън.

Марк се мъчеше да освободи платното от пръстите й.

— Дай да го видя, Джени! — А сетне ужасът го накара да възкликне: — Боже мой!

— Ерих, Ерих го е нарисувал — шибаше гласът й. — Той уби бебето ми, той се преоблича като Каролайн. Бет… Тина… Може би и тях ще убие…

— Ерих ли го е нарисувал? — чу да пита недоверчиво шерифът.

Тя се нахвърли върху него.

— Намерихте ли момичетата ми? Защо сте тук? Мъртви ли са децата ми?

— Джени — успокояваше я Марк, — Джени, аз повиках тук шерифа, защото не можах да те намеря. Кажи ми къде откри тази картина.

— В хижата… Пълно е с картини, но не ги е рисувал Ерих, а Каролайн.

— Мисис Крюгер…

На шерифа тя можеше да излее гнева си, мъката си.

— Още нещо да ми кажете, мисис Крюгер? Нещо, което изведнъж сте си спомнили? — започна да го имитира тя. После не се сдържа и се разплака.

— Джени, вината не е на шерифа — намеси се Марк, — моя е. Татко ми подсказа и аз трябваше да предвидя, но…

Шерифът разглеждаше картината. Внезапно очите му се свиха, мускулите на лицето му затрептяха. Той бе вторачил очи в горния ъгъл на картината, откъдето се подаваше люлката. Тя сякаш се спускаше от дупка в небето и фигурата на Каролайн беше приведена над люлката.

— Мисис Крюгер, Ерих идва при мен. Каза ми, че се носели слухове из града за смъртта на бебето. Поиска да направим аутопсия на тялото му.

Вратата се отвори.

— Господи! Ерих си идва — изтръпна Джени.

Но като от изневиделица при тях се втурна Клайд.

— Какво правите тук? — В същия миг ядът му изчезна. Той забеляза картината. Лицето му побледня.

— Клайд, кой е влязъл тук? — чуха гласа на Руни. Тя приближаваше. Стъпките й скърцаха по снега.

— Скрийте това нещо — умоляваше Клайд. — Не трябва да го вижда. Ето тук — и той побърза да скрие платното в близкия шкаф.

Руни стоеше на прага. От лицето й струеше спокойствие, очите й, бистри, бяха широко отворени. Джени почувства, че тънките ръце на Руни я обгръщат.

— Джени, къде са момичетата? Мога ли да ги видя? — Думите й я шибнаха като камшик.

— Руни, да тръгваме — подкани я Клайд. — Утре ще ги посетиш. Лекарят иска да си почиваш.

Той я хвана за ръка настоятелно.

— Хайде, да се връщаме у дома.

Докато чакаха Клайд да се върне, Джени разказа защо е тръгнала към хижата.

— Марк, ти ми отвори очите. Миналата нощ, когато ти казах, че се чувствам спокойна за децата си, защото са под грижите на Ерих, ти не ми отговори нищо. По-късно… докато бях в леглото… разбрах, че си бил загрижен за тях. Помислих си, щом Руни не е, нито Елза, аз не съм, а Марк се безпокои за децата, тогава е… Ерих. Ерих трябва да е. Още в първата да брачна нощ той ми подаде да облека нощницата на Каролайн. Искаше аз да съм Каролайн… дори отиде да си легне в старата си стая. Ами онези калъпчета боров сапун върху възглавниците на децата? Усетих, че е негово дело. А Кевин? Той сигурно е писал… или телефонирал, че ще дойде в Минесота. Ерих през цялото време си е играл с мен като котка с мишка. Знаел е за срещата ми с Кевин. Знаел е за слуховете из града.