Мери Кларк: Тук и отново

Краят на един роман е начало на благодарностите ми към хората, които работиха заедно с мен.

Изразявам безкрайна благодарност на дългогодишния ми редактор Майкъл Корда. Трудно ми е да повярвам, че минаха двадесет и осем години, откакто започнахме работа по «Къде са децата». Удоволствие е да се работи с него, а през последните дванадесет години и с помощника му Чък Адамс. Те са прекрасни приятели и съветници.

Лайл Кейд, моят издател, наистина е дясната ми ръка — окуражаващ, услужлив и полезен в безброй неща. Обичам те, Лайл.

Благодарност и на агентите ми Юджин Уайник и Сам Пинкъс. Истински приятели за всички сезони.

Директорът на «Копиедитинг» Джипси да Силва отново бе великолепен и безукорен.

Благодарности и на сътрудниците му Роуз Ан Ферик, Барбра Рейнър, Стив Фридман, Джошуа Коен и Антъни Нкюфилд.

Благодаря отново и благославям помощниците и приятелите ми Агнес Нютън и Надин Петри и читателя на черновите ми — снаха ми Айрин Кларк.

Дъщеря ми и другар писател Каръл Хигинс Кларк винаги е безценен и полезен помощник.

Благодарна съм на директорката на «Клинични изпитания» Карлийн Макдевит, която охотно отговаряше на въпросите ми. Ако съм объркала нещо, вината е моя.

Приключвам с благодарности към съпруга ми Джон и нашите прекрасни семейства, деца и внуци.

Събранието на акционерите, или по-скоро протестът им, се състоя на двадесет и първи април в хотел «Гранд Хаят» в Манхатън. Денят беше нетипично студен за сезона, но подходящо мрачен за обстоятелствата. Две седмици по-рано новината, че президентът на «Генстоун» Никълъс Спенсър е загинал при катастрофа с частния си самолет на път към Сан Хуан, бе посрещната с искрена скръб. Компанията му очакваше да получи благословията на АХЛ [1] Агенция по храните и лекарствата. — Б.пр. за ваксина, която елиминира възможността за нарастването на раковите клетки и спира напредъка на заболяването. А Никълъс бе човекът, отговорен за поднасянето на този лек на света. Беше нарекъл компанията си по аналогия с Розетския камък, който разбулил тайната на древно египетската писменост.

Съобщението за изчезването на Спенсър бе последвано от изявление на председателя на борда на директорите на «Генстоун». То уведомяваше за многобройни проблеми с ваксината, която нямало да бъде предадена за одобрение на АХЛ в близко бъдеще. По-нататък бе казано, че десетки милиони долари са били откраднати от компанията — по всяка вероятност от Никълъс Спенсър.

Аз съм Марша Декарло, наричат ме Карли. Седях в секцията за журналисти, оградена с въжета, и наблюдавах яростните, зашеметени или облени в сълзи хора около себе си. Все още не можех да повярвам. Очевидно Никълъс Спенсър, Ник, беше крадец и мошеник. Ваксината чудо не е била нищо повече от рожба на алчното му въображение и способностите му на добър продавач. Беше измамил маса хора, инвестирали много пари в компанията му — най-често всичките си спестявания. Разбира се, тези хора се бяха надявали да направят пари, но голяма част от тях вярваха, че инвестициите им ще помогнат за пускането на ваксината. И не само инвеститорите понесоха загуби — кражбата бе съсипала и пенсионния фонд на служителите на «Генстоун», над хиляда души. Всичко това ми се струваше просто невъзможно.

Тялото на Никълъс Спенсър не бе изхвърлено на брега заедно с обгорените останки от самолета и затова половината хора в залата не вярваха, че е мъртъв. Другата половина с удоволствие биха го пронизали право в сърцето, ако трупът му беше намерен.

Чарлз Уолингфорд, председателят на борда на директорите, с посивяло лице, но с естествена изисканост, наследена от поколения, живели в охолство и привилегии, се мъчеше да въдвори ред и да открие събранието. Другите членове на борда седяха до него с мрачни лица. Всеки от тях бе важна личност в обществото и бизнеса. На втория ред разпознах хората от счетоводната фирма на «Генстоун». Някои от тях от време на време даваха интервюта в «Уикли браузър» — неделния вестник, за който списвам финансовата рубрика.