Мери Кларк: Преди да кажа сбогом

Всяка прилика с действителни събития и лица, живи или мъртви, е напълно случайна!

Петнадесетгодишната Нел Макдермот заплува към брега. Тялото й се изпълни с възторга на младостта, когато се огледа наоколо и видя великолепието от слънце, безоблачно небе, свеж ветрец и солена пяна. Беше в Мауи само от час, но вече бе решила, че й харесва повече от Карибите, където напоследък дядо й водеше семейството за коледната ваканция.

Всъщност „семейство“ звучеше доста преувеличено, защото това беше вече четвъртата година, откакто то се състоеше само от нея и дядо й. Преди пет години Корнелиъс Макдермот, прословутият нюйоркски конгресмен, бе извикан от заседание, за да му съобщят, че синът и снаха му са загинали при катастрофа с малкия им самолет по време на антроположка експедиция в бразилската джунгла.

Корнелиъс незабавно потегли към Ню Йорк, за да вземе Нел от училище. Тя трябваше да го чуе лично от него. Намери я в лекарския кабинет. Плачеше безутешно.

— В края на междучасието тази сутрин внезапно усетих, че мама и татко са при мен, за да се сбогуват — изхлипа Нел, когато той я взе в прегръдките си. — Всъщност не ги видях, но почувствах как мама ме целува, а после татко разрошва косата ми.

По-късно през деня Нел и икономката, която се грижеше за нея, докато родителите й отсъстваха, се преместиха в къщата на Седемдесет и девета улица, където бе роден дядо й и бе израснал баща й.

Тези спомени прелетяха пред очите на Нел на връщане към брега. Дядо й седеше на шезлонга под чадъра. Беше се съгласил неохотно с желанието й да поплува малко, преди да разопаковат багажа.

— Не отивай прекалено навътре — предупреди я той, отваряйки книгата си. — Шест часът е. Работното време на спасителите изтича.

Нел искаше да остане във водата по-дълго, но видя, че плажът опустя. Знаеше, че след няколко минути дядо й ще огладнее и ще стане нетърпелив особено като се има предвид, че още не бяха оправили багажа. Много отдавна майка й я беше предупредила, че е хубаво да се избягват ситуации, в които Корнелиъс Макдермот е гладен и изморен.

Нел виждаше, че дядо й е погълнат от книгата си, но знаеше, че няма да е задълго, затова реши вече да излиза.

Внезапно обаче се почувства объркана, сякаш нещо я връщаше назад. Какво ставаше?

Брегът изчезна от погледа й. Усети, че я блъскат и дърпат надолу. Зашеметена, отвори уста, за да извика за помощ, но се задави от солената вода. Едва си пое дъх. Опитваше се да се задържи на повърхността.

Мъртво вълнение! Докато дядо й ги регистрираше в хотела, тя случайно чу разговора на две пикола. Едното казваше, че миналата седмица от другата страна на острова имало мъртво вълнение и двама души се удавили. Обясни също, че загинали, защото се борили срещу тегленето, вместо да се оставят водата сама да ги отнесе отвъд водовъртежа.

Докато размахваше ръце, Нел си припомни, че бе чела за това и в „Нешънъл Джеографик“. Но все пак беше невъзможно да не се бориш, когато усещаш как вълните те дърпат надолу и далеч от брега.

Не мога да позволя да ме отнесат, помисли си тя паникьосано. Не мога! Това значи никога да не се върна! Нел успя да се ориентира и за миг съзря брега и раирания чадър.

— Помощ!

Усилието да изпищи се удави в солената вода, напълнила устата й. Течението безмилостно я теглеше надолу. Бе прекалено силно, за да се бори с него.

Нел отчаяно се обърна по гръб и отпусна ръце. След секунда обаче отново се противопоставяше на ужасното усещане, че тялото й се отдалечава от брега без никаква надежда за спасение.

Не искам да умра! Не искам да умра! Поредната вълна я вдигна и я запрати още по-навътре.

— Помощ!

Захлипа.

Тогава, така внезапно, както бе започнало, всичко приключи. Невидимите пенливи окови я освободиха. Нел размаха ръце. Точно за това говореха пиколата. Вече бе встрани от водовъртежа.

Не попадай отново в него! Заобиколи го!

Но беше прекалено изморена. И прекалено навътре в морето. Погледна към далечния бряг. Клепачите й натежаха. Водата й се струваше топла и уютна като одеяло. Доспа й се.

„Плувай, Нел, ще успееш!“ Беше гласът на майка й.

„Раздвижи се, Нел!“ Настойчивата команда на баща й разбуди сетивата й и прогони отмаляването. Подчини се покорно. Заплува, правейки широк кръг около водовъртежа. Всяко поемане на въздух беше мъчително, всяко движение на ръцете — невероятно усилие.