Мери Кларк - Сърце назаем

Живеем във времена на медицински чудеса. Всеки ден спасяват хора, които само допреди едно поколение щяха да умрат. Няколко пъти съм писала романи, докосващи се до тази тема, и определено обичам да описвам подобни случаи.

Винаги с радост започвам своите благодарности към дългогодишния си редактор и приятел Майкъл Корда, който, заедно със старши редактора Аманда Мърей, ме напътства и насърчава от първата до последната страница. Много благодаря.

Благодарности на заместник-директора на „Джипси да Силва“, на моя издател и съпътстващите ме читатели Ирен Кларк, Агнес Нютън и Надин Петри. Страхотен екип работи за мен.

Много благодарности на доктор Стюарт Джефнър, началник на отделението за бъбречни и панкреасни трансплантации към медицинския център „Сейнт Барнабас“ в Ливингстън, Ню Джърси, за любезността, с която отговаряше на въпросите и питанията ми относно трансплантациите на сърце.

Специални благодарности на Лъки, обична малка малтийска болонка, която принадлежи на дъщеря ми Пати и внука ми Джери. Лъки ме вдъхнови за образа на кучето Бес в този роман. Дължа й почерпка.

А сега е време вие, моите приятели и читатели, да започнете да прелиствате страниците. Както биха казали ирландските ми предци: „Надяваме се да се забавлявате“.

По-скоро усещането за обреченост, отколкото североизточният вятър накараха Натали да побегне от Кейп Код към Ню Джърси преди зазоряване в понеделник. Очакваше да намери убежище в уютната къща в Кейп Код, принадлежала някога на баба й, а сега нейна собственост, но леденият дъжд, който биеше по прозорците, само увеличаваше ужаса й. После, когато срив в електроснабдяването потопи къщата в тъмнина, тя лежеше будна, сигурна, че всички доловими шумове са от неканен гост.

След петнайсет години беше убедена, че вече знае кой е убил съквартирантката й Джами по времето, когато и двете бяха млади актриси с обещаваща кариера. И той знае, че аз знам, помисли си тя забелязах го в погледа му.

В петък вечер той дойде с компания на последното представление на „Трамвай Желание“ в театър „Омега“. Тя играеше Бланш Дюбоа, най-трудната, но и най-удовлетворяващата роля в кариерата й до момента. Получи хвалебствени отзиви, но ролята я изцеди емоционално. Затова след представлението, когато някой почука на вратата на гримьорната й, за миг се изкуши да не отговори. Все пак отвори и всички нахлуха да я поздравят. И тогава изведнъж го позна. Наближаваше петдесетте, понапълнял, но несъмнено бе човекът, чиято снимка липсваше от портфейла на Джами, след като откриха тялото й. Джами го обгръщаше в тайнственост и го наричаше Джес „галеното ми име за него“, както обясняваше тя.

Бях така шокирана, че при представянето го нарекох Джес, помисли си Натали. Сред всеобщата възбуда не допускам някой да е забелязал, но той ме чу.

На кого да кажа? Кой би ми повярвал? Моята дума срещу неговата. Моят спомен от малка снимка, която Джами криеше в портфейла си. Открих я, защото й бях заела картата си „Виза“ и исках да си я прибера. Джами се къпеше в банята и се провикна да си я взема от портфейла си. Именно тогава видях снимката, пъхната зад няколко визитни картички.

Навремето Джами много пестеливо сподели по негов адрес, че се пробвал на сцената, но не бил достатъчно талантлив и освен това се развеждал.

Опитах да й обясня, спомни си Натали, че това е най-изтърканата история на света, но тя не пожела да ме чуе. Живеехме в апартамент в Уест Сайд до ужасната сутрин, когато я удушиха, докато правеше редовния си сутрешен крос в Сентрал Парк. Портфейлът й лежал на земята, а парите и часовникът й липсвали, както и снимката на „Джес“. Точно това казах на ченгетата, но не го приеха сериозно. След няколкото сутрешни нападения в парка с цел грабеж бяха убедени, че Джами е просто поредната жертва последната, както се оказа.

Докато прекосяваше Роуд Айланд и Кънектикът, валеше обилно, но когато пое по Палисадес Паркуей дъждът намаля. Още по на юг пътят вече беше сух.

Дали ще се чувства в безопасност у дома? Съмняваше се. Преди двайсет години майка й — родена и израснала в Манхатън — овдовя. Тогава с радост продаде къщата и купи малък апартамент близо до Линкълн Сентър. Миналата година, след раздялата с Грег, Натали чу, че скромната къща в северната част на Ню Джърси, където отрасна, отново се продава.