Мери Кларк: Преди да кажа сбогом

— Не бъди толкова докачлив — рязко бе отвърнал Макдермот. — Правех ти комплимент.

Корнелиъс сигурно бе искал Нел да се омъжи за възпитаник на Йейл, чийто баща е стигнал до върховете в Ню Йорк. Е, Мак може и да е бил велик в Конгреса, но всичко, което знаеше за Северна Дакота, го бе научил от филмите, каза си Адам и отпъди мислите за дядото на жена си.

Нещо в края на безлюдната улица привлече вниманието му. Той погледна натам и забеляза някакъв тип. С три бързи крачки Адам стигна до вратата на офиса си и завъртя ключа. Нямаше желание да го оберат.

Не се успокои, докато не влезе и не заключи отвътре. Елегантният дъбов шкаф съдържаше телевизор и бар. Отвори го, извади бутилка „Чевас Регал“ и си сипа щедро. Седна на канапето. Отпиваше бавно от скоча. Вероятно за случайния наблюдател беше човек, който е напълно спокоен и си отдъхва след дълъг ден.

А хората наистина забелязваха Адам. Изглеждаше по-висок от неговите метър и осемдесет, тъй като се беше научил да държи гърба си изправен дори когато седи. Енергичните тренировки стягаха тялото му. Светлокафявите очи и устата, която лесно се усмихваше, доминираха на слабото му лице. Сребристите кичури по тъмната му коса бяха добре дошли, тъй като знаеше, че без тях видът му е прекалено момчешки. Свали сакото си, разхлаби вратовръзката и откопча горното копче на ризата. Мобифонът беше в джоба му. Извади го и го остави на масичката до чашата си. Не се тревожеше, че Нел може да звънне в хотела и да й съобщят, че се е изнесъл оттам. Ако въобще решеше да го потърси, щеше да звънне на мобифона, но надали щеше да го направи тази вечер. Бяха говорили следобед, преди да отиде при дядо си, и Адам знаеше, че щеше да му разкаже за срещата си с Мак, изчаквайки подходящия момент.

Значи нощта е моя! Мога да правя каквото си искам! Мога дори да сляза долу и да сваля макета от витрината, след като отхвърлиха проекта ми! А това е нещо, за което Мак определено нямаше да съжалява, горчиво си помисли Адам.

След като поседя около час, прехвърляйки възможностите си, реши все пак да се прибере у дома. Офисът му се стори прекалено клаустрофобичен и осъзна, че няма желание да спи на канапето.

Беше почти два часа, когато с тихи, предпазливи стъпки влезе в апартамента и запали лампата в коридора. Изкъпа се и се преоблече в стаята за гости, после грижливо подреди дрехите си за сутринта, влезе на пръсти в спалнята и се пъхна в леглото. Спокойното дишане на Нел му показа, че за радост не я е събудил. Знаеше, че можеха да минат часове, преди да заспи отново.

Той обаче нямаше подобни проблеми. Умората го надви мигновено.

Петък, девети юни

Лиза Райън се събуди преди иззвъняването на будилника в пет сутринта. Джими бе изкарал още една неспокойна нощ, въртейки се в леглото и мърморейки в съня си. Три или четири пъти тя го бе галила нежно по гърба с надеждата да го успокои.

Най-после заспа дълбоко. Сега щеше да й се наложи да го разтърси, за да го събуди. Тя самата още не трябваше да става и се надяваше, че след като той излезе, ще успее да поспи малко, преди да дойде време да вдига децата.

Беше ужасно изморена, а днес имаше толкова много работа. Като добра маникюристка, всичките й часове от девет до шест бяха запазени.

Животът й преди не беше толкова тежък. Всичко се обърка, когато Джими загуби работата си. Остана така почти две години, преди да се обади на „Коулиф и съдружници“. Сега вече свързваха двата края, но все още имаха да изплащат насъбрани сметки.

Джими бе уволнен навремето, тъй като шефът му го бе чул как споделя с един от колегите си, че някой в компанията взима подкупи, понеже бетонът, който изливаха, не отговаряше на изискванията.

След тази случка, където и да кандидатстваше за работа, винаги получаваше един и същи отговор: „Съжаляваме, но нямаме нужда от вас.“

Мисълта, че беше наивно, глупаво и безполезно от негова страна въобще да споделя подобно нещо, стана причина за промяната му. Лиза бе сигурна, че съпругът й почти е стигнал до ръба на нервен срив, когато научиха от сътрудничката на Адам Коулиф, че молбата му е предадена на строителната компания на Сам Краус. Скоро след това разбраха с огромно облекчение, че е нает на работа.

Но емоционалният обрат, който Лиза очакваше да види у мъжа си, не се появи. Говори дори с психоаналитик. Той й каза, че Джими е изпаднал в депресия и че сам няма да успее да се справи със състоянието си. Но съпругът й се ядоса ужасно, когато тя му предложи да потърси професионална помощ.