Мери Кларк - Тук и отново

Устните й бяха напукани и сухи. Лин повдигна дясната си ръка. Усетих, че иска да вземе чашата с вода. Протегнах се и й я подадох. Сестрата бе излязла от стаята, когато Лин отвори очи. Не знаех дали трябва да натисна копчето, което повдигаше леглото. Вместо това подложих ръка под врата й и й я подкрепих.

Отпи съвсем малко, после се облегна назад и затвори очи, сякаш усилието я бе изтощило. Тогава изпитах истинско съжаление към нея. Изглеждаше много зле. Изящно облечената и фризирана Лин от първата ни среща в Бока Ратън бе абсолютно различна от тази уязвима жена, която се нуждаеше от помощ, за да отпие няколко глътки.

Положих главата й обратно на възглавницата. По бузите й се стекоха сълзи.

— Карли — каза тя измъчено, — изгубих всичко. Ник е мъртъв. Уволниха ме от отдела за връзки с обществеността. Бях представила Ник на много нови клиенти и повечето инвестираха в компанията му. Същото се случи и в клуба в Саутхамптън. Хора, с които бях приятелка в продължение на години, се отвърнаха от мен.

Припомних си думите на Сам за способностите на Ник като продавач.

— Адвокатите на акционерите ще подадат жалби срещу мен — нервно продължи Лин, като сложи ръка върху моята, потръпна и прехапа устни.

Очевидно я заболя силно от контакта с наранената й ръка.

— Имам малко пари в личната си сметка, но това е всичко. Скоро няма да имам дом, а вече съм без работа. Карли, помогни ми!

Как можех да й помогна? Не знаех какво да кажа.

— Ако Ник наистина е откраднал парите, единствената ти надежда е хората да повярват, че и аз съм невинна жертва. Карли, говори се, че ще ми предявят обвинения. Моля те, не им позволявай да го направят. Хората те уважават. Ще те изслушат. Накарай ги да разберат, че ако е имало измама, аз не съм участвала в нея.

— Вярваш ли, че Ник е мъртъв?

— Да, вярвам. Знам, че Ник вярваше в «Генстоун». Отиваше на делова среща в Пуерто Рико и случайно попадна в буря.

Гласът й затрепери и очите й се напълниха със сълзи.

— Ник те харесваше, Карли. Много. Възхищаваше ти се. Разказа ми за бебето ти. Синът на Ник, Джак, току-що навърши десет. Дядо му и баба му живеят в Гринуич. Сега дори не ми разрешават да го видя. Никога не са ме харесвали, защото приличам на дъщеря им, но за разлика от нея съм жива. Джак ми липсва. Искам поне да мога да го посещавам.

Разбирах я много добре.

— Лин, ужасно съжалявам.

— Нуждая се от нещо повече от съчувствието ти. Трябва да помогнеш на хората да осъзнаят, че не съм участвала в никакви измами. Ник смяташе, че си надежден човек. Ще ми помогнеш ли? А също и на него — прошепна тя. — Той много те харесваше.

Нед седеше във фоайето на болницата, отворил вестник пред лицето си. Беше влязъл бързо след една жена с букет в ръката, все едно че са заедно. Всичко се случи толкова бързо. Нуждаеше се от време да помисли.

Предишния ден едва не се нахвърли върху съпругата на Спенсър на събранието, когато тя грабна микрофона, за да каже, че според нея има счетоводна грешка. Беше чист късмет, че онзи тип й се развика.

Но после, когато стоеше пред хотела и видя как госпожа Спенсър се качва в лъскава лимузина, яростта му избухна с пълна сила. Нед бързо хвана такси и даде на шофьора адреса на апартамента й в Ню Йорк, онази тузарска сграда срещу Сентръл Парк. Пристигна там тъкмо когато портиерът й отваряше вратата. Плати на шофьора, излезе от колата и си представи как Лин Спенсър се качва с асансьора към луксозния си апартамент, купен с парите, които тя и мъжът й бяха откраднали от него.

Устоя на желанието да се втурне след нея и тръгна по Пето авеню. По целия път забелязваше презрението в очите на хората, които вървяха срещу него. Те знаеха, че мястото му не е на тази улица, а там, където хората купуваха само нещата, от които се нуждаеха, плащаха ги с кредитни карти, а после връщаха дълговете си бавно и мъчително.

По телевизията Спенсър бе говорил за онези, които инвестирали в «Ксерокс» и Ай Би Ем преди петдесет години, а сега били милионери. «Не само ще помогнете на хората, като си купите акции на „Генстоун“, но и ще направите цяло състояние.» Лъжец! Лъжец!

От Пето авеню Нед тръгна към спирката на автобуса за Йонкърс, където живееше. Къщата беше двуетажна и много стара. Двамата с Ани наеха долния етаж, когато се ожениха преди двадесет години.

Във всекидневната цареше ужасен хаос. Нед бе изрязал всички статии за самолетната катастрофа и скапаната ваксина и ги бе разпръснал по масичката за кафе. Останалите части от вестниците лежаха по пода. Той седна и отново прочете всички статии.