Мери Кларк: Тук и отново

Стана тъмно, но Нед не си направи труда да си приготви вечеря. Напоследък не изпитваше глад. В десет часа извади одеяло и възглавница и легна на канапето. Вече не влизаше в спалнята. Там Ани му липсваше най-силно.

След погребението й свещеникът му бе подарил библия. Беше подчертал няколко пасажа, които смяташе, че ще му помогнат.

Нед не се интересуваше от псалмите, но докато прелистваше книгата, откри нещо точно като за себе си в думите на Йезекиил: «Ти обезсърчи праведния с лъжи, а аз не исках той да тъгува.» Струваше му се, че пророкът говори за Спенсър и него. Господ се ядосва на онези, които нараняват хората, и иска да ги накаже.

Нед заспа, но се събуди малко след полунощ. Пред очите му оживя палатът в Бедфорд. Няколко неделни следобеда бе откарвал Ани дотам, след като купи акциите. Тя беше ужасно разстроена, защото Нед бе продал къщата в Гринуд Лейк, наследство от майка му, и с парите купи акции на «Генстоун». Ани не бе убедена като него, че акциите ще ги направят богати.

— В тази къща щяхме да живеем, след като се пенсионираме — плачеше тя. — Не искам замък. Обичах тази къща. Трудих се усърдно и я направих красива, а ти дори не ми каза, че ще я продаваш. Нед, как можа да ми причиниш това?

— Господин Спенсър ми каза, че не само ще помогна на хората, като си купя от акциите му, но и един ден ще имам къща като тази.

Дори това не убеди Ани. Преди две седмици, когато самолетът на Спенсър катастрофира и се разчу, че с ваксината има проблеми, тя побесня.

— Стоя права по осем часа на ден в болницата. А ти остави онзи мошеник да те подмами да купиш фалшивите му акции. Сега ще трябва да работя до края на живота си — заплака Ани. — Никога няма да се оправиш, Нед. Вечно си губиш работата заради проклетия си нрав. А след това, когато най-после имаш нещо, оставяш да те измамят.

След тези думи грабна ключовете за колата и излетя навън. Гумите изсвистяха, когато даде рязко на заден ход, за да излезе на улицата.

Нед си припомняше следващите мигове. Боклукчийският камион. Свиренето на спирачки. Преобръщането на колата. Избухването на резервоара и пламъците, погълнали Ани.

Отиде си.

Запознаха се в болницата преди повече от двадесет години, когато той беше пациент там. Беше се сбил с някакъв тип в бара и получи мозъчно сътресение. Ани го обслужваше и му се караше, че се е поддал на избухливия си темперамент. Беше енергична, дребна и властна по много приятен начин. И двамата бяха на тридесет и осем години. Започнаха да излизат заедно, а после тя се премести при него.

Тази сутрин Нед дойде тук, защото мястото го караше да се чувства по-близо до Ани. Представяше си как ще застане пред него и ще се извини, че е закъсняла, защото момичето от другата смяна не се появило и й се наложило да работи до късно.

Но знаеше, че това е само фантазия.

С рязко движение Нед смачка вестника, изправи се, отиде до кошчето за боклук и го пъхна вътре. Тръгна към вратата, но един от лекарите го повика:

— Нед, не съм те виждал от катастрофата. Ужасно съжалявам за Ани. Беше прекрасен човек.

— Благодаря ви. Благодаря ви, доктор Райън.

— Мога ли да направя нещо за теб?

— Не.

Трябваше да каже нещо. Доктор Райън го разглеждаше любопитно. Може би знаеше, че по настояване на Ани бе посещавал психиатъра доктор Грийн. Но доктор Грийн го бе вбесил с въпроса «Не мислиш ли, че трябваше да обсъдиш с Ани продажбата на къщата?».

Изгорената ръка го болеше сериозно. Когато хвърли кибритената клечка върху бензина, пламъците облизаха ръката му. Това беше идеално извинение за идването му тук. Той вдигна ръката си към доктор Райън.

— Изгорих се снощи, докато готвех. Не съм добър домакин. Но спешното отделение е претъпкано, а трябва да отивам на работа. Е, положението не е чак толкова лошо.

Докторът прегледа ръката му.

— Раната е сериозна, Нед. Може да се инфектира — предупреди го той, извади кочан с рецепти и започна да пише. — Купи си този мехлем и го слагай непрекъснато. Ръката ти трябва да бъде прегледана след два-три дни.

Нед му благодари и си тръгна. Не искаше да вижда никой друг. На вратата спря. Пред главния вход разполагаха камери.

Сложи си тъмните очила преди да излезе през въртящата се врата след една млада жена. После осъзна, че камерите очакват точно нея. Бързо отстъпи настрани и се пъхна сред тълпата пред болницата.

Жената беше тъмнокоса и привлекателна, в края на двадесетте години. Изглеждаше позната. После Нед си спомни къде я бе виждал. Беше присъствала на събранието на акционерите и задаваше въпроси на хората, които напускаха залата. Опита се да поговори и с него, но той бързо я подмина. Не обичаше да му задават въпроси.