Мери Кларк - Тук и отново

Не беше трудно да се досетя за отговора. Лин ми изглеждаше много по-разтревожена за собствения си имидж, отколкото за Ник Спенсър, тъй като не беше жалееща вдовица. Или знаеше, че Ник не е мъртъв, или въобще не й пукаше за него. Възнамерявах да разбера кое от двете е вярно.

Веднага усетих, че работата с Кен Пейдж и Дон Картър ще е приятна. Кен бе едър тъмнокос мъж с брадичка на булдог. Запознах се първо с него и се зачудих дали всички мъже в «Уолстрийт уикли» трябваше да покрият някакви изисквания за височина и тегло. Но после се появи и Дон Картър, а той бе дребен и спретнат човек със светло кестенява коса и трескави лешникови очи. Прецених, че и двамата са на около четиридесет.

Едва бях поздравила Кен, когато той се извини и се втурна след Картър по коридора. Използвах времето, за да разгледам дипломите по стените. Впечатлих се. Кен е лекар, но има и докторат по молекулярна биология.

След малко двамата се върнаха заедно. Бяха уредили срещите в «Генстоун» за единадесет часа на следващия ден. Трябваше да отидем до Плезънтвил, където се намираше главният офис на компанията.

— Имат тузарски офиси в небостъргача «Крайслер» — каза ми Дон, — но истинската работа се върши в Плезънтвил.

Щяхме да се срещнем с Чарлз Уолингфорд и доктор Мило Келтавини — учения, който отговаряше за лабораторията в «Генстоун». Кен и Дон живееха в област Уестчестър, затова решихме да се срещнем направо там.

Господ да поживи Сам Майкълсън! Очевидно ми бе повдигнал самочувствието. Няма съмнение, че когато работиш в екип по изключително важен проект, трябва да си сигурен, че можеш да се включиш добре. Благодарение на Сам чувствах, че няма да имам никакви проблеми с Кен и Дон. С други думи, всички ме приветстваха с добре дошла.

Веднага щом излязох от сградата, звъннах на Сам по мобилния си телефон и го поканих заедно с жена му на вечеря в «Ил Мулино». После забързах към къщи. Възнамерявах да си направя сандвич и чай и да обядвам пред компютъра. Бях получила купчина писма с въпроси от читатели на рубриката ми и трябваше да ги подредя. Въпросите към подобни рубрики често се повтарят, което пък ми показва на кои въпроси би трябвало да отговоря.

От време на време правя собствени проучвания, когато искам читателите ми да получат определена информация. Важно е за неопитните във финансово отношение да са наясно с проблеми като рефинансирането на ипотеки, когато лихвите са ниски, или избягването на някои «безлихвени» заеми.

Винаги когато се захващам с тази работа, използвам инициалите на мои приятели и града, с който имат някаква връзка. Най-добрата ми приятелка е Гуен Харкинс. Баща й израснал в Айдахо. Миналата седмица водещият въпрос в рубриката ми беше какво трябва да обмислим преди да кандидатстваме за ипотека. Подписах запитването с Г.Х. от Боасе, Айдахо.

У дома осъзнах, че трябва да забравя за известно време плановете си за работа по рубриката. На телефонния секретар ме очакваше съобщение от прокуратурата. Следователят Джейсън Ноулс искал спешно да говори с мен. Беше оставил номера си и веднага му се обадих.

Следващите четиридесет и пет минути търсих отговор на въпроса с каква ли важна информация разполагах, та следовател от прокуратурата да настоява за спешна среща. Когато отдолу се звънна, вдигнах слушалката на домофона и поканих господин Ноулс да се качи, като го предупредих да не използва асансьора.

След няколко минути той застана пред вратата. Беше мъж с посребрена коса и любезен, но прям маниер. Въведох го във всекидневната и той се настани на канапето. Седнах на стола срещу него и зачаках да заговори.

Той ми благодари, че съм се съгласила да се видим, и делово пристъпи към въпросите.

— Госпожице Декарло, присъствахте на събранието на акционерите на «Генстоун» в понеделник, нали?

Въпросът бе реторичен. Кимнах.

— Научихме, че много от присъстващите са изразили силното си негодувание към управата. Един мъж е бил особено раздразнен от изявлението на Лин Спенсър.

— Вярно е.

Очаквах, че следващият въпрос ще бъде дали съм доведена сестра на Лин Спенсър. Излъгах се.

— Разбрахме, че сте седяла на крайното място на реда за репортерите и сте била близо до този човек.

— Да, така беше.

— Случайно да сте говорила с него?

— Не. Не съм.

— Имате ли имената на акционерите, с които говорихте?

— Да.

Усетих, че Джейсън Ноулс очаква обяснение.

— Както може би знаете, списвам финансова рубрика, насочена към неосведомения потребител или инвеститор. Пиша и статии за различни списания. На събранието си помислих, че мога да подготвя задълбочена статия за начина, по който провалът на «Генстоун» унищожи бъдещето на безброй дребни инвеститори.