Мери Кларк - Тук и отново

Зачудих се дали сега не му се искаше да си е останал при мебелите.

Доктор Мило Келтавини завършил колеж и университет в Италия. През по-голямата част от живота си се занимавал с изследователска работа по имунобиология там, а после приел поканата да се включи в научния екип на «Слоун Кетъринг» в Ню Йорк. След известно време напуснал и оглавил лабораторията на «Генстоун», тъй като бил убеден, че компанията е на крачка от революционно постижение в медицината.

Кен и Дон пристигнаха, докато си прибирах бележките. Рецепционистката записа имената им и след няколко минути бяхме отведени в кабинета на Уолингфорд.

Той седеше зад махагоново бюро от осемнадесети век. Персийският килим под краката му бе леко избелял и червените, сините и златистите му шарки блестяха меко. Кожени кресла и канапе оформяха кът за гости вляво от вратата. Стените бяха облицовани с орехова ламперия. Красивите тъмносини завеси не закриваха прозорците, а сякаш ги рамкираха. Благодарение на това стаята бе изпълнена с естествена светлина, а великолепните градини отвън изглеждаха като живи произведения на изкуството. Това бе стая на човек с изключително изискан вкус.

Тя потвърди впечатлението ми за Уолингфорд от събранието на акционерите в понеделник. Макар да бе очевидно, че е подложен на кошмарен стрес, той се държа достойно, когато закрещяха обиди в лицето му.

Сега Уолингфорд се надигна иззад бюрото си и ни поздрави с любезна усмивка. Представихме се, а той посочи меката мебел и каза:

— Мисля, че ще ви е по-удобно там.

Настаних се на канапето. Дон Картър седна до мен, Кен си избра кресло, а Уолингфорд приседна на ръба на седалката на друго.

В ролята си на бизнес експерт на групата Дон му благодари, че се е съгласил да го интервюираме, а после започна да му задава трудни въпроси, включително колко пари бяха изчезнали, без той и бордът на директорите да се усетят.

Според Уолингфорд всичко се свеждаше до факта, че след като «Гарнър фармасютикъл» сключили договор за инвестиции с «Генстоун», започнали да се плашат от нарастващото разочарование от резултатите при провежданите опити. Спенсър присвоявал от приходите на компанията в продължение на години. Осъзнал, че АХЛ никога няма да одобри ваксината и решил да изчезне, защото вече не можел да прикрива кражбите си.

— Очевидно и съдбата се намеси с тази катастрофа! — добави той.

— Господин Уолингфорд, защо според вас Ник Спенсър ви покани за председател на борда на директорите? Заради инвестициите или заради способностите ви на бизнесмен? — попита Дон.

— Предполагам, че и по двете причини.

— Не се обиждайте, господине, но хората не бяха впечатлени от начина, по който ръководехте предишния си бизнес.

Дон започна да цитира извадки от статии, които намекваха, че Уолингфорд направо бе съсипал семейната компания.

Той контрира, като обясни, че продажбите на мебели спаднали сериозно, появили се проблеми с работната ръка и доставките и ако бил изчакал, компанията със сигурност щяла да фалира. После посочи една от статиите, които Картър държеше.

— Мога да ви цитирам поне десетина други статии от този тип, които показват какъв финансов гуру е авторът — саркастично каза той.

Уолингфорд не изглеждаше притеснен от намека, че не се е справил добре със семейния бизнес. При проучванията си бях научила, има двама големи синове и е разведен от десет години. Чак когато Картър го попита дали е истина, че е в лоши отношения със синовете си, мускулите на челюстта му заиграха нервно.

— За мое съжаление имаше известни проблеми — обясни той. — И за да ме разберете правилно, ще ви кажа причината. Синовете ми не искаха да продавам компанията. Не виждаха реално бъдещето й. А и не искаха да инвестирам парите от продажбата в «Генстоун». Уви, оказа се, че са били прави.

После Уолингфорд разказа как се сближил с Никълъс Спенсър.

— Знаеше се, че търся добри възможности за инвестиции. Брокерска фирма ми предложи да направя скромна инвестиция в «Генстоун». Запознах се с Ник Спенсър и бях впечатлен от него, което, както вероятно знаете, се случваше с повечето хора. Той ме подкани да поговоря с няколко известни микробиолози с безукорна репутация. Всичките ми казаха, че според тях Ник е постигнал зашеметяващи успехи с ваксина, която ще унищожи рака. Осъзнах, че пред «Генстоун» се очертава невероятно бъдеще. Тогава Ник ме попита дали искам да стана председател на борда на директорите. Аз трябваше да ръководя компанията, а той — да оглави проучванията и да бъде лице на «Генстоун».