Мери Кларк - Тук и отново

— Карли, можеш ли да дойдеш да се видим утре сутрин?

— Разбира се, господин Кърби.

— Десет часа добре ли е?

— Чудесно. Ще се видим в десет.

Щрак.

Двама души от списанието вече ме бяха препоръчали, така че интервюто щеше да доведе до окончателния отговор. Мислите ми се метнаха към гардероба. Костюм с панталон вероятно е по-добър избор за интервю, отколкото с пола. Сивият раиран костюм, който бях купила на разпродажба в «Ескада» в края на миналото лято, беше идеален за случая. Но ако станеше студено, щеше да е прекалено лек. В този случай тъмносиният щеше да е по-добър избор.

Не се бях чувствала толкова нетърпелива и притеснена от дълго време. Макар да обичах рубриката си, тя не бе достатъчна като заетост. Ако беше ежедневна, щеше да е различно, но неделната притурка не е голямо предизвикателство, след като натрупаш опит. От време на време работех на свободна практика и пишех профили на хора от финансовия свят за различни списания, но и това не ми стигаше.

Звъннах в Бока Ратън. Мама се премести в апартамента на Робърт, защото гледката към океана беше прекрасна, а и жилището бе по-голямо от нейното. Единственото, което не харесвах там, бе, че трябваше да спя в стаята на Лин.

Не че тя някога отсядаше там. Двамата с Ник винаги наемаха апартамент в хотел «Бока Ратън Ризорт». Но когато гостувах на майка ми, винаги си мислех как Лин бе обзавела стаята за себе си, преди да се омъжи за Ник. Спях в нейното легло. Използвах нейните бледорозови чаршафи и възглавници, а когато се къпех, увивах около себе си нейните скъпи хавлии с монограми.

Много по-приятно ми беше, когато спях на канапето в стария апартамент на мама. Но пък сега майка ми се чувстваше щастлива, а аз искрено харесвах Робърт Хамилтън. Той е приятен и кротък човек, напълно различен от арогантността на дъщеря си. Мама ми разказа, че Лин се опитвала да го сватоса с една от богатите вдовици от Палм Бийч, но той не се заинтересувал.

Вдигнах слушалката, докоснах номер едно и телефонът набра номера автоматично. Робърт вдигна след миг. Естествено, бе ужасно разтревожен за Лин и аз побързах да го уверя, че ще се оправи и ще излезе от болницата след няколко дни.

Усетих обаче, че го притеснява и нещо друго. Най-после той реши да сподели проблема си.

— Карли, познаваш Ник. Не мога да повярвам, че е мошеник. Той ме уговори да вложа почти всичките си спестявания в «Генстоун». Не би причинил подобно нещо на бащата на жена си, ако е знаел за измамата, нали?

На интервюто следващата сутрин сърцето ми се сви, когато Уил Кърби каза:

— Разбрах, че си доведена сестра на Лин Спенсър.

— Да, така е.

— Видях те в репортажа снощи пред болницата. Честно казано, тревожех се дали ще ти е възможно да се справиш със задачата, която смятам да ти възложа, но Сам ме увери, че не си много близка с госпожа Спенсър.

— Не съм. Искрено се изненадах, когато поиска да отида да я видя. Но си имаше причина. Лин иска хората да разберат, че каквото и да е направил Ник, тя не е участвала.

Разказах му как Ник убедил и бащата на Лин да вложи спестяванията си в «Генстоун».

— Трябва да е бил адски гнусен тип, за да измами тъста си — съгласи се Кърби.

После ме зарадва, че вече съм назначена, а първата ми задача беше да изготвя задълбочен профил на Ник Спенсър. Бях предала копия от проучванията си за други хора и Кърби много ги харесал.

— Ще работиш в екип. Дон Картър ще се занимава с деловата част. Кен Пейдж е медицинският ни експерт. Ти ще се заемеш с личната информация. Тримата ще сглобите историята — обясни ми той. — Дон урежда срещи с председателя и няколко от директорите на «Генстоун». И ти би трябвало да присъстваш.

На бюрото на Кърби лежаха няколко изрезки от рубриката ми. Той ги посочи и добави:

— Между другото, няма никакъв проблем, ако искаш да продължиш рубриката си. А сега иди и се запознай с Картър и доктор Пейдж. После се отбий в канцеларията, за да попълниш обичайните формуляри.

Интервюто приключи и той се протегна към телефона, но когато се надигнах от стола, се усмихна мило.

— Радвам се, че вече си при нас, Карли. Харесах работата ти по профилите. Успяваш да накараш хората да говорят с теб. Не забравяй да планираш отиването си в родното градче на Спенсър в Кънектикът.

— Каспиън. Малък град близо до Бриджпорт.

Припомних си историите как Ник Спенсър работел с баща си в домашната им лаборатория. Надявах се да успея да потвърдя, че поне те са истина. Защо не можех да повярвам, че Ник е мъртъв?