Мери Кларк - Вик в нощта

Клайд държеше здраво Руни за ръка и се опитваше да я отведе настрани.

— Сега поне знам — каза Клайд.

Зората надничаше в огромната къща на Крюгер. Марк направи кафе.

„Откога ли е започнал да подозира, че децата ми са в опасност?“ — питаше се Джени. Не се сдържа и се обърна с този въпрос към Марк.

— Джени, след като те оставих в къщата онази вечер, аз се обадих по телефона на татко. Бях видял как той се разстрои от думите на Тина, че дамата от картината притискала с ръка бебето. Татко ми каза, че още от дете Ерих е бил психично болен. Каролайн била споделила, че Ерих е ненормално привързан към нея, до вманиачаване. Забелязала, че той я наблюдава, докато тя спи, държал нощницата й под възглавницата си, увивал се в нейната пелерина. Завела го на лекар, но Джон Крюгер забранил да го лекуват. Заявил, че никой от рода Крюгер не е бил психично болен. Това било приумица на Каролайн. Ерих прекарвал твърде дълго време с нея и оттук идвал проблемът. Каролайн е била пред душевен срив. Направила е всичко по силите си, дори се отказала от родителски права със съзнанието, че Джон ще изпрати Ерих в пансион. Надявала се, че промяната ще му подейства добре. Но след смъртта й Джон не изпълнил обещанието си. Ерих така и не получил необходимата помощ. Когато баща ми чу Тина да казва, че е видяла Каролайн, той веднага се досетил какво е станало в действителност. Това е спомогнало да получи сърдечен удар. Разбира се, баща ми няма никакви доказателства. Но тъкмо това го е накарало чрез мен да помоли Ерих ти и децата да прекарате ваканцията във Флорида.

— Мисис Крюгер — колебливо се обади шерифът. Очевидно се страхуваше, че тя продължава да го обвинява. — Доктор Филстром е вече тук. Помолихме го да огледа онова, което донесохте от хижата. Сега той би искал да разговаря с вас.

— Джени, спомняш ли си какво ти каза Ерих последния път по телефона? — попита я Филстром.

— Беше ядосан. Аз се опитах да му обясня, че не е прав в обвиненията си спрямо мен.

— Спомена ли момичетата?

— Увери ме, че те се чувствали добре.

— Колко време измина, откакто за последен път се чу с момичетата по телефона?

— Девет дена.

— Разбирам. Ще бъда откровен. Струва ми се, че Ерих е нарисувал картината малко преди да замине с децата. Има много подробности, които ме карат да мисля така.

— Искате да кажете, че момичетата не са мъртви? — с въздишка на облекчение попита Джени.

— Не искам да подхранвам излишни надежди. Но помисли и ти: Ерих е все още фанатично влюбен в идеята, че си изцяло под негова власт. Фантазира си, че иска да живее с теб. Тъкмо затова настоява да подпишеш тази изповед. Знае, че те държи единствено чрез децата. Постигне ли съгласие с теб, има шанс.

Джени се изправи. „Тина, Бет, ако сте мъртви, ще го зная.“ Както знаеше, че Нана няма да преживее онази нощ, както предчувстваше, че нещо непоправимо се е случило с бебето й.

Но Руни не е знаела. Цели десет години е очаквала да се върне дъщеря й. А през всичкото време гробът на Ардън се е виждал от прозореца на къщата й. Колко пъти бе намирала Руни над гроба на Каролайн! Какво я е карало да отива там? Дали е осъзнавала, че посещава едновременно и гроба на детето си? Джени попита за това доктор Филстром.

— Възможно ли е, докторе?

— Не зная. Мисля, че инстинктивно Руни е знаела — Ардън не би могла да избяга завинаги. Тя е познавала добре дъщеря си.

— Искам децата си — изстена Джени. — Сега ги искам. Може ли Ерих да ме мрази толкова силно, така да ме нарани?

— Говорим за умопобъркан — каза д-р Филстром: — Той те е искал, защото ти си приличала на майка му. Същевременно те е мразил, защото си я замествала. Живеел е в смъртен страх да не те загуби. Не е бил сигурен в любовта ти.

— Мисис Крюгер, ще дадем съобщение по телевизията. Някой може и да ги е видял. Ще научат не само в Минесота, но и в съседните щати. Клайд ще се постарае да открие какви други имоти притежава Ерих. Помнете — бил е тук, и то само пет часа след като е телефонирал. Ще търсим в радиус на пет часа път оттук с кола.

Телефонът иззвъня.

Всички скочиха. Шерифът Гъндърсън посегна към слушалката, но Джени инстинктивно блъсна ръката му.

— Здравей — каза тя с ясен глас. „Боже, дано да е Ерих!“.

— Мамо… — Беше Бет.

— Бет! — прошепна Джени и затвори очи. Прималя й. Бет беше жива! Каквито и планове да кроеше Ерих, децата бяха все още живи. Припомни си картината, на която Бет и Тина бяха нарисувани с дълги езици, омотани като въжета около шиите им…