Мери Кларк - Вик в нощта

Руни беше като никога спокойна. Джени забеляза, че доктор Филстром не я изпускаше от погледа си. Но тя бе загрижена единствено за Джени. Прегръщаше я, търкаше буза о нейната.

— Зная, миличка. Зная, скъпа. Аз ли не те разбирам — утешаваше я старата жена.

— Картината! — извика Джени. — Върнете я обратно! Беше на дългата стена на тавана.

— Оставих я в един от шкафовете на канцеларията — обади се доктор Филстром. — Но най-добре ще е, ако мисис Тумис се върне в болницата, докато всичко тук приключи.

— Искам да остана с Клайд — произнесе твърдо Руни. — Искам да бъда до Джени. Добре съм, не виждате ли? Аз зная всичко.

— Руни ще остане при мен — заяви спокойно Клайд. Шерифът Гъндърсън отиде до прозореца.

— Това място е пълно със следи. Трябва ни един хубав сняг, за да заличи всичко. Стискайте палци! Дано до довечера да завали.

Бурята започна привечер. Пухкави снежинки се сипеха над полето, покриха сградите наоколо. Вятърът навя преспи около дърветата.

Сутринта Джени се възхищаваше на бялата красота и я благославяше. Гробът отново ще бъде покрит със сняг, следите до хижата — заличени. Ако Ерих се появи, нямаше какво да събуди подозрението му. Той, който имаше манията да връща всяко нещо на мястото му, дори малка вазичка или книга от етажерката, със зоркото си око надали щеше да види белезите на присъствието им около хижата.

През нощта, проправяйки си път през заледените и затрупани от снега пътища, дойдоха шерифът Гъндърсън и двама негови служители. Оставиха на Джени малка радиостанция, показаха й как да я ползва, направиха фотокопия на документите, които Клайд бе извадил от папките — страница по страница. В тях се съхраняваше богатството на Крюгер. Оригиналите бяха веднага върнати на мястото им, а копията — взети за изследване. Възнамеряваха да претърсят по-уединените места.

Джени категорично се противопостави един от полицаите да остане в къщата.

— Ерих ще отвори вратата и си представете какво би станало, ако има чужд човек. А той ще разбере. Не се съмнявайте в това. Не бих искала да рискувам.

Джени започна да брои дните. Сякаш минутите и секундите пълзяха. Открила бе хижата на петнадесети сутринта, на шестнадесети, когато отвориха гроба на Каролайн, Ерих позвъни. В следващите два дни телефонните връзки бяха прекъснати в цялата област. Ако Ерих се е опитвал да я потърси? Щеше ли да обвини нея? „Господи! Моля те, не го гневи! Не му позволявай да затрие децата ми!“ — молеше се тихомълком Джени.

Сутринта на деветнадесети тя видя Клайд да се приближава. Той вървеше приведен, за да се предпази от силния насрещен вятър. Като че ли носеше огромен товар на гърба си. Влезе в преддверието.

— Току-що се обади.

— Ерих ли? Клайд, защо не ми позвъни? Защо не ме свърза с него?

— Той не пожела да говори с вас. Искаше само да разбере имало ли е повреда в телефонните кабели миналата нощ. Попита ме дали сте излизали. Мисис Крюгер, Джени, Ерих не е с ума си. Не повярва на ни една моя дума. Каза ми, че говоря смешни неща. Обясних му, че съм хранил добитъка в бурята. Като че ли малко го успокоих. Попита ме за следващия ден. Помните ли, че позвъни малко след като отворихме гроба на Каролайн?

— Да.

— Спомена, че е мислил за това. Смъмри ме, че по това време е трябвало да бъда в канцеларията си и пръв да вдигна слушалката. Мисля, че той знае много повече, отколкото допускаме. Сякаш ни наблюдава отблизо.

— Ти какво му каза?

— Казах, че сутринта съм ходил до болницата за Руни, затова ме нямаше в офиса, и че телефонът проработи едва привечер. После Ерих ме попита дали Марк „души наоколо“. Точно така попита — „души ли наоколо“.

— А ти? Какво отговори?

— Че сега за животните се грижи д-р Айвънсън. Предложих, ако е необходимо, да извикам Марк. Ерих отговори „Не“.

— Клайд, спомена ли ти нещо за децата?

— Не, мисис. Спомена, че щял да ви телефонира. Иска да го чакате у дома. Джени, постарах се да го забавя, за да уточнят специалистите откъде се обажда, но Ерих говореше припряно.

Марк й се обаждаше всеки ден по телефона.

— Джени, искам да те видя.

— Марк, може би Клайд е прав. Ерих сега се интересува най-вече от теб. Моля те, стой настрана.

На двадесет и пети следобед я посети Джо.

— Мисис Крюгер, добре ли е мистър Крюгер?

— Какво искаш да кажеш, Джо?

— Обади ми се по телефона, за да ме пита как се чувствам. Настоя да разбере дали съм ви виждал. Казах му, че сте идвали у дома. Разбирате ме, нали? Той ме увери, че мога да се върна на работа, когато съм готов, но разбере ли, че се приближавам до вас или че ви наричам Джени, ще ме разстреля като моите кучета. Той е убил и първото. Стори ми се, че е луд. Мисля, че нито за мен, нито за вас ще е добре да остана тук. Кажете ми, какво да правя?