Мери Кларк - Вик в нощта

Вечерите също напомняха монотонен ритуал: четеше, гледаше програмата на телевизията, понасяше търпеливо всичко — от старите комикси до мачовете по хокей. Опитваше се да чете, но страниците преминаваха пред очите й като филмова лента. Нищо не можеше да грабне вниманието й.

В последната нощ на февруари Джени се почувства особено разстроена. Около нея цареше потискаща тишина. Точно тогава иззвъня телефонът.

С надежда тя вдигна слушалката.

— Джени, тук е пастор Барстром. Как сте?

— Благодаря, много добре.

— Предполагам, че Ерих ви е предал нашите съболезнования за смъртта на бебето. Исках лично да ви посетя, но той ме възпря. Там ли е Ерих?

— Не. Замина. Не зная кога ще се върне.

— Бихте ли му припомнили, че пенсионерският център е довършен. Искам да съм сигурен, че като наш най-щедър дарител ще присъства на освещаването на десети март. Той е безгранично щедър, Джени.

Телефонът иззвъня отново в два и петнадесет. Тя лежеше в леглото, заобиколена от куп книги. Вярваше, че те ще й помогнат да убие времето през нощта.

— Джени.

— Да.

— Джени, с кого говори? Около осем часа. Ти се усмихваше, докато говореше по телефона. — Ерих ли беше това? Гласът му звучеше различно, беше напрегнат.

— Около осем ли? — повтори Джени. Тя едва се сдържаше да не извика: „Къде са Тина и Бет?“ — Чакай да помисля кой може да е бил. — „Шерифът Гъндърсън? Или Марк?“ Не смееше дори да спомене имената им. — Ерих, пастор Барстром се обади. Искаше да разговаря с теб, за да те покани на откриването на пенсионерския център. — Ръцете й лепнеха от пот, устните й трепереха. Със затаен дъх очакваше неговия коментар. Искаше да го задържи по-дълго. Дано специалистите установят откъде се обажда.

— Сигурна ли си, че беше пастор Барстром?

— Ерих, защо да ти го казвам, ако не съм — прехапа устни Джени. — Как са момичетата?

— Прекрасно.

— Остави ме да говоря с тях.

— Те са много изморени. Сложих ги да спят. Тази вечер изглеждаш хубава, Джени.

„Аз съм изглеждала хубава тази вечер?“

— Да. Бях на прозореца. Би трябвало да се досетиш, ако ме обичаш.

Погледът й се спря на кристалната купа — зелена и зловеща.

— Защо не си дойде вкъщи?

— Нямах желание. Исках само да разбера дали още ме чакаш.

— Очаквам те, Ерих. Теб и момичетата. Щом ти не искаш да дойдеш при мен, нека аз дойда при теб.

— Не. Още не. Сега в леглото ли си?

— Разбира се.

— С коя нощница си?

— С единствената. Нося почти само нея.

— Може би трябваше да остана…

— Може би. Бих искала да останеш.

После тишина. В далечината Джени долови шума на коли. Сигурно той й се обажда от един и същ телефон. Бил е навън под прозореца!

— Не си казала на пастор Барстром, че съм луд по тебе?

— Не. Той знае колко много се обичаме двамата.

— Джени, опитах се да телефонирам на Марк. Телефонът му беше зает. С него ли говореше?

— Не.

— Наистина ли разговаря с пастор Барстром?

— Обади му се, щом не вярваш.

— Вярвам ти, Джени. Ще продължа да звъня на Марк. Спомних си, че беше взел от мен една книга. Искам си я обратно. Тя е от третия ред на библиотеката, четвъртата отдясно. — Гласът на Ерих постоянно се менеше — от капризен до раздразнителен. Нещо имаше в тона му.

— Марк ли е новият ти любовник? — долетя пискливият му глас. Разстрои я до полуда. — Той обича ли да плува? Ти си курва! Махай се от леглото на Каролайн! Веднага се махай!

Изведнъж нещо пропука в слушалката. Последва тишина. Наруши я мекият тон на телефонния сигнал.

Двадесет минути по-късно се обади шерифът Гъндърсън.

— Джени, телефонната компания ни информира, че Ерих се е обаждал от Дълът.

Дълът! Северната част на Минесота, на приблизително шест часа път с кола от имението! Ако е отседнал там, би трябвало да тръгне по обяд, за да се озове в осем вечерта под прозореца и да я наблюдава. А кой е бил през това време при децата? Или ги е оставил сами? Живи ли са още? Джени не беше разговаряла с тях почти две седмици!

— Ерих си идва сам — каза тя с пресипнал глас.

— Да. Така е — не се опита, да я успокои шерифът.

— Какво можете да направите?

— Да отнесем въпроса до пресата и телевизията. Ще поместим фактите…

— О, за бога, не! Все едно да подпиша смъртната присъда на Бет и Тина.

— Тогава нека издействам един екип от полицията в Дълът. Ще поставим детектив в къщата да ви охранява. Животът ви е в опасност.

— В никакъв случай, Ерих ще разбере.