Мери Кларк - Вик в нощта

— Ерих е опасен… О, Джени.

Изминаха минути, преди да се успокои. Отдръпна се от Марк. Усети, че той отпусна ръцете й. Гледаха се безмълвно. После Джени се обърна. На канапето имаше одеяло. Марк я зави.

— Мисля, че и двамата се нуждаем от чаша силно кафе.

Докато той беше в кухнята, Джени се загледа в огъня.

Почувства се изведнъж безкрайно изтощена. Но това изтощение бе съвсем различно — приятно отпускане след дълго бягане.

Чуваше потракването на чашките и чинийките в кухнята, долови и приятния мирис на кафе, чу тихите му стъпки, докато той шеташе между печката и шкафа, спомни си топлината на ръцете му.

Когато Марк донесе чашите с кафе, Джени съобщи решението си и с това поразсея тягостната атмосфера.

— Ерих знае, че аз няма да остана при него. Върне ли децата ми, ще го напусна.

— Сигурна ли си?

— Да. Но най-напред да ми върне децата. Те са мои.

— Ерих е в правото си на баща осиновител. Те са еднакво твои и негови. Запомни — Ерих е в състояние да остане надалече колкото си пожелае. Нека поговоря с някои от хората тук. Имам и приятел, експерт по семейните въпроси. Съветвам те да изчакаш обаждането на Ерих по телефона. Не го дразни, не му казвай, че си разговаряла с мен. Обещаваш ли ми?

— Обещавам.

Той я върна обратно с колата до мелницата. Тръгна с нея през полето.

— Искам да съм сигурен, че си в безопасност — настоя Марк. — Качи се горе и ако всичко е наред, дръпни транспарантите в стаята си.

— Какво искаш да кажеш с това. „Ако всичко е наред“?

— Възможно е Ерих да се върне и разбере ли, че отсъстваш, ти ще бъдеш в опасност. Ще ти се обадя по телефона утре, след като говоря с някои от специалистите тук.

— Не. По-добре аз да ти се обадя. Клайд следи разговорите ми отвън.

— Аз ще наблюдавам оттук — каза й Марк, когато се приближиха до къщата. — Не се тревожи.

— Опитвам се. Едно ме успокоява — Ерих обожава Тина и Бет и ще се грижи за тях.

Марк стисна ръката й. Не й отговори. Тя бързо се откъсна и побягна по пътеката. Когато влезе в кухнята, погледът й се спря на неизмитите от кафето съдове. Усмихна се горчиво. Можеше да си отдъхне. Ерих не беше идвал, иначе те щяха да са сложени на място.

Изтича нагоре по стълбите, влезе в спалнята и дръпна транспарантите надолу. Остана загледана във фигурата на Марк, който се отдалечаваше в тъмнината.

Петнадесет минути по-късно Джени лежеше в леглото. Това време бе най-тягостно за нея. Не можеше да се разхожда из хола, да наглежда Тина и Бет. Спомни си как Ерих успяваше да развесели момичетата. Толкова им харесваше да го придружават до пазара през лятото. По цели дни оставаха в парка заедно. Той беше безкрайно търпелив с тях — по-търпелив от него нямаше.

Последния път, когато разговаря с Бет и Тина по телефона, тя долови уплаха в гласовете им. Сториха й се по-уплашени, отколкото през първата вечер след заминаването. Мислеше си, че те са свикнали с нейното отсъствие, както когато лежеше в болницата. Крепеше я само едно — грижовността на Ерих към тях.

Но защо ли Марк не й отговори, а само стисна ръката й? Защо? Остана будна през нощта. Щом не можеше да се съмнява в Руни… в Елза… то тогава в кого?

Призори стана. Не можеше да чака завръщането на Ерих. Опита се да потисне страховете си. Те я връхлитаха нощем.

Хижата! Трябваше да я намери. Инстинктът й го подсказваше.

Джени тръгна да търси хижата призори. В четири сутринта включи радиото и чу прогнозата за времето. Очакваше се температурите рязко да спаднат. От Канада се спускаше студена вълна. Предвещаваха снежна буря. До утре вечерта вълната щеше да обхване и района на Гранайт Плейс.

Джени свари кафе и го наля в термоса. Щеше да го вземе със себе си. Облече един пуловер под ски-грейката. Гърдите й горяха. Цяла нощ я бе мъчила мисълта за бебето. Сега не можеше да мисли за Тина и Бет — можеше само да се моли за тях: „Запази ми ги, Господи! Върни ми ги живи и здрави!“

Допускаше, че хижата е на около двадесет минути път от края на гората. Ще започне търсенето от мястото, където Ерих винаги изчезваше между дърветата, ще кръстосва нагоре-надолу колкото и време да й отнеме това.

В единадесет тя се върна в къщата, затопли супата, смени чорапите и ръкавиците, намери друг шал и го уви около лицето си. Тръгна отново.

По здрач, тъкмо когато я бе обзело отчаяние, че ще трябва да прекрати търсенето, реши да се изкачи със ските си по още един хълм. Оттам съзря дървения прихлупен покрив на хижата. Някогашния дом на рода Крюгер в Минесота!