Мери Кларк - Вик в нощта

Бащата на Марк, Люк Гарет! Джени много искаше да се запознае с него.

Марк пристигна в девет часа. Утрото беше топло. Предвещаваше горещ ден. Джени искаше да облече нещо леко, но осъзна, че почти всички нови дрехи й бяха тесни. Когато Ерих й ги купи, беше зима. Потърси нещо памучно от старите си летни дрехи. Когато се облече, почувства отново себе си. Розовия джемпър бе купила от „Албърт Капраро“ при една разпродажба. Сега полата й беше съвсем малко тясна в талията, но блузонът скриваше слаботата й.

Марк караше четиригодишен крайслер комби. Чантата му беше захвърлена в единия ъгъл, имаше и пакет книги на седалката до него. Впечатли я безредието вътре. За първи път оставаше насаме с Марк.

„И животните инстинктивно усещат, че на него може да се разчита“ — помисли си Джени и му го каза.

Марк я погледна.

— Приятно ми е да го чуя. Мисля, че и доктор Елмендорф има същото въздействие върху теб. Джени, той е добър лекар. Можеш да му се довериш.

От прозореца на колата тя гледаше как акър след акър пред очите й преминаваше земята на Крюгер. Всичкият добитък принадлежеше на рода Крюгер. „А пък аз си представях една кокетна къщичка в малка ферма и няколко царевични ниви“ — разговаряше със себе си Джени.

— Не зная дали си чула, че Джо ще се върне при майка си.

— Ерих вече ми каза.

— Най-доброто решение. Мод е мила жена. Тя знае, че в рода алкохолът е на почит, и ще бди за Джо.

— Мислех, че брат й се е пропил след злополуката?

— Чудя се. Чух баща ми и Джон Крюгер да говорят за това. Джон винаги казваше, че Джошуа бил пиян в деня на злополуката… Може би Джош изтъква трагичния инцидент като извинение за пиянството си.

— Дали Ерих ще ми прости за всички тези клюки? Разрушават брака ни.

Тя не очакваше, че ще произнесе въпроса на глас. Той се изтръгна неволно от нея. Дали да каже на Марк за телефонното обаждане, за отговора на Ерих?

— Джени…

Последва дълга пауза, преди Марк да заговори.

— Джени, не мога да ти кажа колко различен беше Ерих, преди да те срещне. Самотник беше той. Непрекъснато прекарваше времето си в хижата. Сега ние разбираме защо. Но дори да е така, опитай се да си го обясниш. Едва ли баща му го е целунал като дете. Каролайн беше тази, с която той споделяше, тя го прегръщаше и прокарваше пръсти през косата му, когато му говореше. Такава гальовна беше и с хората около себе си. Колко са такива като нея! Ние външно сме сурови. Каролайн беше полуиталианка, както знаеш. Помня, че татко я занасяше за нейните латински обноски. Можеш ли да си представиш какво му е било на Ерих да знае, че тя ще замине. Нищо чудно, че се е разстроил толкова много, когато е разбрал за бившия ти съпруг. Дай му време. Приказките ще отминат. Другия месец хората вече ще одумват някой друг.

— Толкова е лесно, като те слуша човек.

— Не е лесно, но не е чак толкова страшно. Той я остави пред вратата на лекаря.

— Ще остана да си почета нещо. Прегледът няма да те забави много.

— Претоварили сте се — започна лекарят. — Не ми харесва това. Изгубили сте много килограми.

— Не мога да се храня.

— Заради бебето трябва насила да ядете. Мляко, сладко, мед. Движете се колкото е възможно повече, не се залежавайте. Тревожи ли ви нещо?

„Да, докторе — искаше й се да му каже. — Тревожа се, защото не зная кой ми се обажда по телефона, когато отсъства съпругът ми. Болна ли е Руни? А Мод? Тя ненавижда рода Крюгер, а отчасти и мен! И кой друг знае кога Ерих отсъства?“

— Тревожите ли се за нещо, мисис Крюгер? — повтори лекарят.

— Не.

Тя предаде думите на лекаря на Марк. Ръката му беше изпъната зад седалката. Той излъчваше сила, доброта и спокойствие. Не можеше да си го представи разгневен. Хвърли книгата на задната седалка и запали колата.

— Джени, нямаш ли приятелка или братовчедка, която да дойде да прекара няколко месеца с теб? — предложи Марк. — Толкова си самотна тук. Мисля, че това ще ти помогне да избиеш някои неща от ума си.

„Фран“ — досети се тя. Почувства копнеж по Фран. Прииска й се тя да дойде веднага. Спомни си за приятните вечери, прекарани заедно, за нейния възторг от идеалния й приятел. Но Ерих веднага намрази Фран. Джени се опита да си спомни за други приятелки. Никоя не би могла да изхарчи четиристотин долара за самолетен билет само за да прекара една седмица на гости. Всичките й приятелки си имаха семейства и работа.

— Не — отговори тя. — Нямам никой, който да ми гостува. Фермата на Гарет беше в северната част на Гранайт Плейс, на края на градчето.