Мери Кларк - Вик в нощта

Когато излизаше с децата на езда, той яздеше Огненото момиче. Нито веднъж не спомена пред нея Барон. От Марк тя научи за казаното от Джо: сам бил смесил отровата с овеса и нямал представа какво означават думите му, че е видял Джени в колата.

Не беше нужно Марк да й казва, че никой не му вярва.

Сега Ерих се застояваше по-малко в хижата, повечето време прекарваше с Клайд и работниците във фермата. Когато го попита за това, той й отговори: „Нямам настроение за рисуване.“

С нея той се държеше любезно, но оставаше чужд. Тя чувстваше, че не я изпуска от очи. Вечерно време седяха във всекидневната и четяха. Той рядко я заговаряше, а когато тя вдигаше очи към него, той свеждаше поглед надолу, за да скрие, че я наблюдава.

Шерифът Гъндърсън минаваше на седмицата по веднъж, за да си поговорят.

— Мисис Крюгер, нека се върнем отново на онази вечер, когато Макпартланд дойде тук.

Или размишляваше на глас:

— Джо е доста привързан към вас, нали? Има ли нещо, за което ще ви е приятно да си поговорим, мисис Крюгер?

Усещането, че когато спи, до нея има някой, не я напускаше. Все същото докосване по лицето. Отскоро започна да сънува, че върви в гора, а нещо идва срещу нея и я връхлита. Тя замахва с ръка, да се предпази, и напипва дълга коса — коса на жена. Стряска се и посяга към ключа на лампата. Когато светлината изпълни стаята, наоколо няма никого. За този сън тя се престраши да каже на д-р Елмендорф.

— Как си го обяснявате? — попита я той.

— Не зная — поколеба се тя. — Всъщност винаги си мисля, че всичко това е свързано с Каролайн. — Наложи се да му разкаже коя е Каролайн и това, че всички, които са я познавали, имат чувството, че тя е сред тях.

— Струва ми се, че вашето собствено въображение ви играе номера. Искате ли да ви уредя час при специалист?

— Не, не. Добре съм.

Започна да спи, без да гаси светлината в стаята. После рязко я гасеше. Леглото беше до вратата. Масивният балдахин опираше плътно до северната стена. Едната страна на леглото бе до източната стена на спалнята. Чудеше се дали Ерих би се съгласил да го премести между прозорците на южната стена. Там имаше повече лунна светлина. Така вероятно ще може да вижда по-добре, когато не спи. А сега леглото се намираше в най-тъмния ъгъл.

Една сутрин Бет я попита:

— Мамо, защо, като дойде миналата нощ в стаята ми, не ми говореше?

— Мишлето ми, та аз не съм идвала в стаята ти!

— Да. Ти беше.

„Лунатична ли съм станала? — сепна се тя. — Дано само детето се роди здраво. Дано родя на Ерих син!“

Горещите августовски дни се сменяха с хладни вечери. В гората се появиха първите предвестници на златната есен.

— Тази година есента ще дойде рано — предвещаваше Руни. — А докато всички листа пожълтеят, ще си изплела кувертюрата. Може и ти да си я окачиш на стената в трапезарията.

Джени избягваше да се среща с Марк. Тя не излизаше от къщи, когато неговата кола стоеше паркирана пред канцеларията. Ами ако и той си мислеше, че тя има нещо общо с отравянето на Барон? Не би понесла и най-малкия намек от негова страна.

В началото на септември Ерих покани Марк и Люк Гарет на вечеря. Съобщи й го между другото.

— Люк се връща скоро във Флорида. Не съм го виждал както подобава. Емили също ще присъства. Ще накарам Елза да остане и да приготви вечерята.

— Не. Това е единственото нещо, което мога да свърша тук — рече Джени.

Първата вечеря след онази, когато шерифът им съобщи за загадъчното изчезване на Кевин. Тя с нетърпение очакваше да види отново Люк. Знаеше, че Ерих редовно гостуваше на Гарет. Вземаше Тина и Бет със себе си. С нея той вече не обсъждаше нищо. Просто я поставяше пред свършен факт.

— Ще взема с мен момичетата, за да не те безпокоят следобед. Почини си добре, Джени.

Не че тя искаше да излиза с тях. Джени не желаеше да рискува да се срещне с хората от града. Как биха се отнесли те с нея? Навярно ще й се изсмеят в лицето и ще клюкарстват, докато минава покрай тях!

Когато Ерих отсъстваше с момичетата, тя дълго се разхождаше из имението. Вървеше покрай реката и се мъчеше да не мисли за Кевин. Минаваше и покрай гробището. Гробът на Каролайн бе засаден с летни цветя. Копнееше да потъне в гората и да намери хижата на Ерих. Веднъж тя измина сама близо петдесет метра навътре. Клоните бяха сплели гъст чадър от зеленина, през който се процеждаше слънцето. Покрай нея се шмугна лисица — гонеше заек. Изплашена, Джени се обърна и побърза да намери обратния път. Птиците чуруликаха в гнездата си, протестирайки, че ги безпокои.