Мери Кларк - Вик в нощта

— Джени, как се чувстваш? — Много добре.

— Добре ли се храниш?

— Опитвам се. Как мина изложбата?

— Много, много добре. „Гръмърси Тръст“ откупиха три картини. Добра цена дадоха. Интервютата минаха отлично.

— Толкова се радвам, Ерих. Кога ще си дойдеш?

— Самолетът пристига около единадесет часа. Трябва да съм у дома между два и три следобед. Страшно те обичам, Джени.

Вечерта спалнята не й се струваше така заплашителна. „Всичко ще се оправи“ — повтаряше си тя наум. И за първи път от седмици спа, без да сънува.

Закусваше с Тина и Бет, когато дочу ужасно пищене.

— Мамо! — извика Бет и скочи подплашена от стола. Изтича до вратата.

— Остани на мястото си — заповяда й Джени. После се затича навън.

Звуците идваха от обора. Клайд тичаше от канцеларията с пушка в ръка.

— Мисис Крюгер, останете на място, не мърдайте.

Но тя не можеше да спре. Писъците бяха на Джо. Той беше в конюшнята. Барон се мяташе като бесен. От главата на Джо капеше кръв. Тя видя как Барон го риташе с предните си крака в гърдите.

— О, боже, о, боже! — плачеше и се молеше Джени на глас.

— Дръпни се настрани — извика й отново Клайд. — Ще стрелям.

Изстрел, след който Барон остана като вкаменена статуя върху сламата, а после се строполи върху нея.

Джо успя да се задържи прав до стената и избягна тежестта на падащото животно. Дишаше дълбоко, на пресекулки, в очите му — уплаха, а ръката му се люлееше безжизнена. Клайд хвърли настрана пушката и изтича до него.

— Не го докосвай! — изпищя Джени. — Веднага извикай лекар, по-бързо!

Тя с мъка прескочи трупа на Барон и коленичи до Джо. Започна да го милва по лицето, да бърше кръвта по бузите му. Мъжете от фермата тичаха към тях през полето. Чу и хълцането на Мод Икърс: „Джоуи, Джоуи!“

— Мамичко…

— Джоуи!

Пристигна и колата с лекарите. Те веднага разпоредиха останалите да се отстранят. Взеха Джо на носилка. Очите му бяха затворени, лицето — с цвят на пепел. Един от санитарите прошепна: „Отива си момчето.“

Мод Икърс изпищя.

Очите на Джо се отвориха. Гледаха право в Джени. Отлепи устни и с мъка прошепна: „Никога на никого не съм казал, че съм те видял в колата. Честна дума.“ И се разплака. Докато се качваше в линейката при сина си, Мод се обърна към Джени:

— Ако момчето ми умре, то ще е по твоя вина, Джени Крюгер — извика тя. — Проклинам деня, в който се появи тук. Проклинам всички жени Крюгер за това, което причиниха на моя род. Проклето да е детето, което носиш, без значение от кого е.

Линейката потегли, сирените й разтърсиха въздуха наоколо, нарушавайки тишината на лятната утрин.

Няколко часа по-късно Ерих пристигна у дома. Той нареди да докарат със самолет хирург от клиниката на Майо и се обади за частни медицински сестри. После влезе в обора и се наведе над Барон. Погали мъртвото животно по красивата глава.

Марк вече бе изследвал причината: стрихнин в овеса.

Не се забави и шерифът Гъндърсън. Спря колата си пред главния вход на къщата.

— Мисис Крюгер много хора са чули думите на Джо, че никога на никого не бил казал, че ви е видял да се качвате в колата през онази нощ. Какво е имал предвид?

— Не зная какво е имал предвид.

— Мисис Крюгер, вие сте присъствали, когато д-р Гарет е предупреждавал Джо да държи мишата отрова далеч от хранилката с овеса. Вие сте знаели какъв ефект би имало това за Барон. Чули сте от д-р Гарет, че от стрихнина Барон ще полудее.

— Така ли ви каза д-р Гарет?

— Каза ми, че Джо е боравил непредпазливо с мишата отрова и че вие с мъжа си сте присъствали, когато той го е мъмрил.

— Какво искате да кажете?

— Нищо, мисис Крюгер. Джо твърди, че е получил кутията с готова смес. Но аз не му вярвам. Никой не му вярва.

— Ще живее ли Джо?

— Рано е да се каже. Дори да оживее, ще остане инвалид. Ако се подобри положението му до три дни, ще го изпратят в клиниката на Майо.

Шерифът тръгна. Спря се и се обърна към Джени:

— Поне там ще бъде на сигурно място, както мисли майка му.

Джени броеше дните до раждането на бебето. След дванадесет седмици, след единадесет седмици, след десет Ерих ще си има син. Той отново ще се върне в спалнята им. Тя ще оздравее, ще се възстанови, слуховете за тях из града ще секнат, защото няма да се подклаждат. Бебето ще е копие на Ерих.

Операцията на Джо премина успешно, но до края на август той трябваше да остане в клиниката на Майо. Мод живееше в обзаведен апартамент близо до клиниката. Джени знаеше, че всичко това го плаща Ерих.