Мери Кларк - Вик в нощта

Когато излизаха на покупки, Ерих винаги вземаше и децата. Връщаха се от града потънали в разговор за хората, които бяха срещнали, за местата, където бяха спирали, за сладкишите и млякото.

Ерих вече спеше в малката спалня.

— Джени, така е по-удобно. Не съм до теб, но винаги се чувствам достатъчно близо. Не лягам при теб, защото се изкушавам да те докосвам. Междувпрочем, ти спиш неспокойно. Сама вероятно се чувстваш по-добре.

Трябваше да му бъде благодарна, но не можеше. Кошмарите нощем зачестиха. Тя продължаваше да усеща докосването на плът, на лице в тъмнината, нечии дълги коси галеха бузите й. Не смееше да каже на Ерих за това. Той щеше да я помисли за луда.

В деня преди заминаването си за Сан Франциско Ерих й предложи заедно да отидат в обора. Гаденето беше изчезнало в последните два дни.

— Искам да си там, когато момичетата яздят. Джо ми създава ядове.

„Защо ли?“ — запита се с ужас тя.

— Чувствам, че хората говорят как по цели нощ скита с чичо си. Лошо му влияе Джошуа Брадърс, но той е много привързан към него. Не искам момичетата повече да излизат с Джо. Трябва да се отърва от този човек.

В обора беше и Марк. Гласът му — обикновено спокоен — сега бе приповдигнат и рязък.

— Не знаеш ли колко е опасно да оставяш миша отрова на пет стъпки от яслите с овес? Я си представи, че попадне в храната на животните! Ами тези коне ще полудеят! Джо, за бога, какво става с теб напоследък? Чуй ме добре, ако се повтори, ще кажа на Ерих да те уволни. Децата яздят кончетата всеки ден. Конят на Ерих дори за опитен ездач като него не е лесен. Ако Барон вкуси от тази отрова, ще смаже всеки около себе си.

Ерих пусна ръката на Джени.

— Какво става тук?

Джо, с почервеняло лице, едва сдържаше сълзите си.

— Бях приготвил отровата за плъховете, внесох кутията тук, защото заваля, и съм я забравил.

— Уволнен си — отсече Ерих.

Джо погледна към Джени. Искаше ли да й каже нещо важно, или просто я молеше? В това тя не беше сигурна. Джени направи крачка напред и взе ръката на Ерих.

— Моля те! Джо се държи прекрасно с децата. Толкова търпеливо ги учеше на езда. Ще им липсва ужасно.

Ерих изучаваше лицето на Джо. Промърмори на Джени:

— Ако това е от значение за теб. — После се обърна към Джо с думите: — Още една грешка, Джо — я отворена врата или куче, побягнало към моята собственост, или нещо друго от този род — той погледна към кутията с отровата, — и знаеш какво те очаква. Ясно ли е?

— Да, господине — прошепна Джо. — Благодаря ви, мистър Крюгер.

— Дължиш го на мисис Крюгер — добави Ерих. — Не желая момичетата да яздят, докато не се върна у дома. Ясно ли е?

— Да — съгласи се тя покорно.

Джо изглеждаше като болен. На челото му имаше синина.

Марк напусна обора заедно с тях.

— Ерих, роди се теленце. Затова съм тук. Дръж Джо под око. Миналата нощ се е бил някъде.

— За бога, защо му е било нужно да се бие? — попита раздразнено Ерих.

Лицето на Марк посърна.

— Дай на този, който не е свикнал с алкохол, чаша ликьор и гледай какво става.

— Мини да обядваш с нас, Марк — предложи Ерих. — Отдавна не сме те виждали.

— Ела, моля те и аз — обади се Джени тихо.

Когато стигнаха до канцеларията, Ерих предложи да се отбие до пощата, а останалите да продължат за дома.

— Марк, налей по едно шери — извика Ерих.

— Готово! — отговори Марк. Изчака Ерих да се отдалечи и бързо прошепна на Джени: — Имам да ти кажа две неща. Чух за бебето. Поздравявам те. Как се чувстваш?

— Сега по-добре.

— Джени, искам да те предупредя, добре стори, че спаси Джо от безработицата, но не му направи добра услуга. Знаеш ли защо се е бил? Защото има чувства към теб и ги защитава. Той те боготвори и момчетиите по кръчмите, където ходи нощем, му се присмиват. За Джо ще е по-добре да е далеч оттук.

— И от мен, така ли?

— Честно казано — да.

На тръгване за Сан Франциско Ерих реши да отиде с кола до летището и там да остави кадилака.

— Освен ако ти по някакви особени причини не искаш да ползваш колата, скъпа!

Намек ли беше това? Последния път, когато той отсъстваше, тя взе колата, за да се срещне с Кевин.

— Не ми трябва — тихо отговори Джени. — Елза ще пазарува, ако е необходимо.

— Имаш си витамини, нали?

— Колкото искаш имам от тях.

— Почувстваш ли се зле, Клайд ще те откара до лекаря.

Стояха на вратата и трите.

— Момичета, целунете татенцето.

Те го прегърнаха. Бет помоли да й донесе подарък.

— И аз искам — измънка Тина.