Мери Кларк - Вик в нощта

Гърлото й пресъхна. Тази сутрин дори не бе могла да преглътне чая си.

— Да — прошепна тя, — това е моят съпруг. Зад гърба й някой се изсмя.

— Ерих, Ерих, не исках да кажа…

Но той си беше вече тръгнал. Стъпките му решително кънтяха по пода. Когато тя стигна до колата, той беше вътре. Лицето му — каменно студено. По пътя не я заговори.

По време на разпита едни и същи въпроси бяха задавани десетки пъти.

— Мисис Крюгер, Макпартланд е казал на много хора, че вие сте го поканили в къщата в отсъствието на съпруга си.

— Не съм.

— Мисис Крюгер, кой е домашният ви телефонен номер? Тя им го даде.

— Знаете ли телефонния номер на „Гътри Тиътър“? — Не.

— Нека ви го кажа. Може би ще си припомните нещо. Той е 555–2824. Познат ли ви е този номер?

— Не.

— Мисис Крюгер, държа копие от телефонната сметка, дошла във фермата на Крюгер. Тук е отбелязан разговор с „Гътри Тиътър“ на девети март. Все още ли твърдите, че нищо не знаете?

— Да.

— А палтото ваше ли е, мисис Крюгер?

— Да. Бях го дала.

— Имате ли ключ от къщата на Крюгер?

— Да, но съм го загубила.

„Палтото — тутакси помисли тя. — Разбира се, че ключът ми беше в палтото.“ И тя каза това на съдията.

Той извади нещо от джоба си — беше ключът. Ключодържателят беше с нейните инициали — Дж. К. Ключът, който Ерих й беше дал.

— Ваш ли е?

— Така изглежда.

— Давали ли сте го на някого, мисис Крюгер? Моля ви, кажете ни истината.

— Не. Не съм.

— Този ключ беше намерен в ръцете на Макпартланд.

— Невъзможно.

Като свидетел Мод постоянно повтаряше историята, която бе разказала на Джени: „Той каза, че бившата му съпруга искала да се види с него, и аз му показах пътя. Сигурна съм, съвсем сигурна съм за датата. Той дойде вечерта, когато убиха кучето на сина ми.“

Клайд Тумис се притесняваше на свидетелската скамейка, езикът му бе сякаш вързан, но даде честно показанията си.

— Казах на жена си, че тя си има палто за всеки ден, старото й зимно палто. Сгълчах я, че го е взела, върнах го в къщата на Крюгер още същия ден, в който жена ми го бе облякла.

— А мисис Крюгер знаеше ли това?

— Не зная, може и да го е пропуснала. Килерът не е чак толкова голям и аз го закачих до нейния скиорски костюм, който тя винаги носеше.

— Не съм забелязала.

Може би тя не бе обърнала внимание.

Ерих също даде показания. Въпросите към него бяха кратки и произнесени с уважение.

„Мистър Крюгер, бяхте ли си у дома в понеделник вечерта, на девети март?“

„Съобщихте ли, че имате намерение да рисувате вечерта?“

„Знаехте ли, че съпругата ви е в контакт с бившия си мъж?“

Ерих отговори точно, претегляйки всяка дума, без да влага чувство. Джени го наблюдаваше от първия ред. Дори за секунда той не я погледна. Ерих, който мразеше да говори до телефона, Ерих, който беше един от най-потайните хора, които познаваше, който се бе отчуждил от нея, защото се разстрои от телефонния й разговор с Кевин и от срещата й с него.

Разпитът привърши. Официалното становище бе смърт от удавяне. Но когато Джени напусна съда, тя знаеше какво говорят хората за нея. Най-малкото бе, че се е виждала тайно с бившия си съпруг. А най-лошото — че тя го е убила.

В трите седмици, последвали разпита, двамата с Ерих се хранеха мълчаливо — ако той заговореше, правеше го с момичетата. Само свръхчувствително ухо можеше да долови напрежението между двамата. Когато приспиваше децата, тя никога не беше сигурна дали той ще остане в къщата. Чудеше се къде отива. В хижата ли? Или у приятели? Не смееше го пита. Останеше ли да спи в къщата, отиваше спалнята на баща си, която не беше използвана от години.

Нямаше с кого да сподели болката си. Нещо й подсказваше, че той ще преодолее себе си. Имаше мигове, когато я гледаше с такава нежност, че Джени едва се сдържаше, да не го прегърне, беше готова да го моли да й повярва.

Тихо оплакваше Кевин. Можеше да постигне толкова много, беше надарен. Ако си бе наложил, ако не се забъркваше в женски истории, ако пиеше по-малко.

Но как е попаднало палтото й в колата?

Една вечер тя слезе долу и завари Ерих да пие кафе.

— Джени, трябва да поговорим.

Без да знае какво изпитва — облекчение или тревога, — тя седна до него. Беше си облякла нощницата и пеньоара, който Нана й бе подарила. Наблюдаваше внимателно Ерих.

— Това червено много ти отива на косата. Тъмен облак над аленочервено. Символично, нали? 2 2 Става дума за този цвят като символ на греха. — Б.пр. Като тъмни тайни в душата на грешница. Затова ли си се облякла така?