Мери Кларк - Вик в нощта

Тъкмо сложи чайника на котлона, и зърна главата на Руни, която минаваше покрай прозореца. Този път Руни почука на вратата.

Очите й бяха бистри, лицето — съсредоточено.

— Трябва да те видя.

— Седни, Руни. Чай или кафе искаш?

— Джени! Днес Руни е забравила чудатостите си. Обидих те, но ще се поправя.

— С какво си ме обидила?

Очите на Руни се напълниха със сълзи.

— Толкова добре се чувствам, когато съм с теб. Какво по-хубаво от това, да научиш младо момиче да шие. Прави ме щастлива. И никак не те обвинявам, че си се срещнала с него. Да се живее с мъжете Крюгер, не е лесно. И Каролайн го разбра. Разбрах го и аз. Никога нямаше да заговоря за това.

— За кое това? Руни, няма за какво да се разстройваш!

— О, Джени! Има за какво. Миналата нощ казах на Клайд, че искам да ти покажа синьото рипсено кадифе и да те питам харесваш ли цвета му. Беше късно вечерта, същата вечер се навършваше годишнина от смъртта на Каролайн… около десет часа. Може би споменът за Каролайн ме правеше толкова неспокойна… Реших да видя дали светят лампите ви в кухнята. И тогава те видях, че се качваш в бялата кола. Видях те, че замина с него надолу по пътя, към брега на реката. Но кълна ти се, Джени, кълна ти се, че не съм искала да те нараня.

Джени прегърна разтрепераната жена.

— Зная, че не би ме наранила.

„Била съм с Кевин — помисли си Джени. — Отишла съм с него. Не. Не вярвам да съм го сторила. Това не бих могла да повярвам.“

— А Клайд рече, че е задължен да каже на Ерих и на шерифа — изхълца Руни. — Сутринта казах на Клайд, че аз съм забъркала всичко, че аз съм виновна. А той ми рече, че ме видял, като съм носела плата под мишница вечерта, и решил да говори с Ерих и шерифа. Джени, ще излъжа заради теб. Хич не ме интересува какво ще си кажат. Причинявам ти болка.

— Руни — спокойно изрече Джени. — Опитай се да разбереш. Мисля, че ти грешиш. Вечерта си бях в леглото. Никога не съм се обаждала на Кевин, нито съм го молила да идва тук. Няма да излъжеш, ако им кажеш, че си сбъркала. Обещавам ти.

Руни тежко въздъхна.

— Сега вече мога да пия кафе. Обичам те, Джени. Понякога си мисля, като те гледам, че Ардън никога няма да се върне, но някой ден сигурно ще го преживея.

Беше късно сутринта, когато влязоха в къщата — шерифът, Ерих и Марк. Защо и Марк?

— Знаете защо сме тук, мисис Крюгер, нали?

Тя слушаше внимателно. Говореха за някой, когото тя не познаваше, но когото бяха видели в колата.

Ерих вече не изглеждаше сърдит, а само натъжен.

— Очевидно Руни иска да се откаже от показанията си, но такава информация не можем да скрием от шерифа. — Доближи се до нея, сложи ръце на лицето й и я погали по косата.

Джени не можеше да си обясни защо се почувства като разсъблечена на публично място.

— Скъпа моя — бавно изрече Ерих, — тези хора са твои приятели. Кажи им истината.

Тя се изправи, хвана ръцете му и ги отблъсна. Чувстваше, че ще се задуши, ако не го стори.

— Казах вече истината.

— Имате ли някакви видения, мисис Крюгер? — Гласът на шерифа не беше груб.

— Веднъж само съм била в безсъзнание. — И тя с няколко думи им разказа за катастрофата. През цялото време съзнаваше, че очите на Марк я изучават. „Сигурно си въобразява, че съм измислила всичко.“

— Мисис Крюгер, все още ли обичахте Макпартланд? „Какъв ужасен въпрос, и то пред Ерих. Какво унижение е това за него!“ Да можеше да избяга оттук. Да вземе момичетата. Да го остави сам с неговия живот. Но в утробата си тя носеше неговото дете. Ерих щеше да обича сина си. А тя непременно щеше да роди момче. В това не се съмняваше.

— Не както си го представяте — отговори тя.

— Нима не е истина, че публично сте показвали любовта си? Потвърдиха го келнерката и двама свидетели от ресторант „Гроувланд“. Те бяха направо шокирани.

За миг само й се стори, че ще се разсмее. „Много лесно, се шокират. Кевин ме целуна на тръгване. Аз не го целунах.“

— А може би трябваше друго да ви питам, мисис Крюгер. Не се ли разстроихте, като видяхте, че бившият ви съпруг се появява тук? Не беше ли той заплаха за брака ви?

— Какво искате да кажете?

— Отначало сте казвали на мистър Крюгер, че сте вдовица. Мистър Крюгер е богат човек. Той осиновява децата ви. Макпартланд можеше да превърне в пух и прах новото ви положение.

Джени погледна към Ерих. Искаше да каже, че още преди женитбата им Ерих знаеше за нея и Кевин, че Кевин се съгласи да подпише документите за децата.

Но какво ще постигне? Ерих трудно щеше да го понесе. Той не би могъл да разчита повече на приятелите си, разберат ли, че ги е лъгал. Тя избягна директния му въпрос.