Мери Кларк - Вик в нощта

Ето какво ще обсъждат.

— Сложих си пеньоара, защото в момента ми е студено.

— Много ти отива. А може би очакваш някого? „Странно, въпреки всичко изпитвам жал към него. Кое всъщност му е причинило по-голяма болка — неочаквано си помисли тя, — смъртта на Каролайн или фактът, че тя се е канела да го напусне?“

— Никого не очаквам, Ерих. Ако не ми вярваш, защо не останеш довечера, за да се убедиш сам?

Би трябвало да се обиди и да се ядоса, но никакво чувство не беше останало у нея освен жалостта към него. Той изглеждаше толкова разтревожен, толкова уязвим. Винаги когато изпадаше в такива състояния, сякаш се подмладяваше. Заприличваше почти на момче.

— Ерих, съжалявам за всичко. Зная, че хората клюкарстват зад гърба ми и че тежко го понасяш. Но нямам никакво логично обяснение за това, което се случи.

— Палтото ти.

— Не зная как е попаднало в колата.

— И мислиш, че ти вярвам.

— Ще ми повярваш.

— Джени, искам да ти повярвам, но не мога. Вярвам в едно — ако си се съгласила Макпартланд да дойде тук, то е било само защото си искала да го предупредиш да стои далеч от нас. Това приемам. Но не мога да живея с лъжа. Признай, че си го поканила тук. Тогава ще забравя всичко. Не си искала да влиза у дома и си го накарала да подкара към брега на реката. Предупредила си го и си държала в ръка ключа си. А може би е посегнал на теб? Бори ли се с него? Палтото ти се е изплъзнало, като си побягнала от колата. Вероятно, когато той се е опитал да завие обратно, е потеглил напред. Джени, това аз го разбирам. Но кажи, че е така. Не ме гледай с тези големи невинни очи. Не гледай, като че ли си невинна жертва. Признай, че лъжеш, и аз ти обещавам никога повече да не споменавам за случая. Обичаме се силно. Любовта помежду ни още съществува.

Поне беше напълно искрен. Тя се чувстваше така, сякаш седи върху планина, гледайки към долината, и наблюдава какво става долу като незаинтересован зрител.

— По-лесно щеше да е, ако беше така, както ти казваш. Но е смешно: всеки от нас е продукт на собствения си живот. Нана презираше лъжците. Казваше ми: „Щом не искаш да излезеш с някого, не му казвай, че те боли глава или че имаш да решаваш задачи по математика.“

— Не говорим сега за задачи по математика — отсече Ерих.

— Отивам да си легна, Ерих. Лека нощ. Няма смисъл да продължаваме по този начин.

А доскоро те тръгваха нагоре към спалнята под ръка!

Ерих не й отговори, макар че тя бавно изкачваше стълбите, за да му даде време за отговор.

Заспа бързо, потънала в мъчителни сънища. Спеше неспокойно. В просъница сякаш тя самата се движеше около леглото. Отново сънуваше: този път тя беше в колата и се бореше с Кевин. Той искаше ключа…

После беше в гората, търсеше нещо. Разбутваше с ръка близките дървета и докосваше плът.

Пръстите й почувстваха очертания на чело, допир на мигли. Нечии коси докосваха бузата й.

Стискайки устни, за да не изпищи, тя затърси с ръка нощната лампа върху масата. Рязко натисна ключа и диво се огледа наоколо. Нямаше никого. Беше сама в леглото, сама в стаята.

Отново се отпусна на възглавницата. Тялото й безпомощно трепереше. Трепереха дори мускулите на лицето й.

„Ще полудея, ще си загубя ума“ — си мислеше. Тя не посмя да загаси лампата. Когато отново заспа, първите лъчи на зората проникваха през затъмнените прозорци.

Събуди се след изгрев слънце и си спомни за случилото се през нощта. „Лош сън сънувах. Истински кошмар.“ Объркана, Джени загаси лампата и стана от леглото.

Времето навън започваше да се оправя. Дърветата бяха напъпили. От курника дочу пеенето на герестия петел. Отвори прозореца и се заслуша в звуците, идващи от фермата. Усмихна се, като чу мученето на теленцата, които търсеха майките си.

Разбира се, че беше само един кошмар. Но чувството, че сънят може да е бил истина, все още я държеше в плен. Студена пот я обливаше, като се сещаше за онова докосване по лицето. Дали бе само халюцинация?

Ами сънят й, че в колата се бори с Кевин? Възможно ли беше да е телефонирала на Кевин? Онзи ден тя бе толкова объркана, защото непрекъснато си мислеше за думите на Ерих по време на празничната им вечеря в ресторанта и осъзнаваше, че Кевин може да разстрои брака й. Как би могла да забрави, ако го е повикала по телефона?

Контузията след катастрофата. Лекарят я беше предупредил в бъдеще да обръща внимание на всяко главоболие.

Тя действително страдаше от главоболие.

Взе душ, завърза косата си назад и я вдигна нагоре, обу джинсите си и облече топъл вълнен пуловер. Момичетата още спяха. Ако можеше да се успокои, нямаше да е зле да хапне нещо на закуска. Беше загубила около четири килограма през трите месеца. Страхуваше се да не се отрази лошо на бебето.