Мери Кларк - Вик в нощта

Дори майката на Джо бе умилостивена от този дар.

— Ерих Крюгер е честен човек — говореше тя на Джени. — Изглежда, напразно го обвиних, че е направил нещо на кучето на Джо миналата година. Ако го беше убил, щеше да дойде и да каже, както постъпи сега.

„Само че сега аз го видях“ — помисли си Джени, но веднага се упрекна, че е несправедлива към Ерих.

— Пипай го много внимателно — инструктираше сестра си Бет. — Да не го нараниш.

— Много мили деца са — продължи Мод Икърс. — Приличат на вас с изключение на косите.

Днес Джени почувства нещо различно в отношението на Мод към нея. Сякаш се поколеба, преди да я покани — беше сдържана. Джени не би приела от всеки чаша кафе, но се учуди, че не й го предлагат.

— Как е името на кученцето? — попита Бет.

— Ранди — каза Мод. — Джо реши, че това е друг Ранди.

— Естествено — изкоментира Джени. — Знаех си, че Джо няма така лесно да забрави предишния Ранди. Твърде добросърдечен е.

Седяха на масата в кухнята. Джени се усмихваше на другата жена. Но за нейно учудване по лицето на Мод сякаш се четеше упрек, а и тя не закъсня да го произнесе на глас:

— Оставете сина ми на мира, мисис Крюгер. Той е едно обикновено селско момче. Имам си достатъчно грижи вече с него, като гледам, че брат ми го мъкне по кръчмите. Джо твърде много мисли за вас. Може би не е моя работа да ви го казвам, но сте омъжена за най-известния човек в нашата община и трябва да държите на положението си.

Джени дръпна назад стола си и се изправи.

— Какво искате да ми кажете с това?

— Мисля, че много добре ме разбрахте. С жена като вас човек може само беля да си навлече. Съсипаха живота на брат ми заради онази злополука в обора. Не може да не сте чули, че Джон Крюгер го обвини за смъртта на Каролайн. Допуснал небрежност, защото си загубил ума по нея. Джо е всичко, което имам на този свят. Не искам да му се случват злополуки и неприятности от този род. — Думите излизаха все по-яростни от устата й. Бет и Тина спряха да играят с кученцето. — И още нещо да ви река: много сте глупава, като допускате бившия си съпруг да се влачи тук, когато всеки знае, че Ерих е в хижата и рисува.

— Какво говорите?

— Не клюкарствам. Една вечер бившият ви съпруг беше дошъл и питаше за пътя до къщата. Един такъв висок. Представи се. Похвали се, че сте го поканили да дойде. Каза, че от „Гътри“ току-що са го наели, за да играе. Аз му показах пътя до дома ви, но честно да ви кажа, не ми беше приятно.

— Веднага трябва да телефонирате на шерифа Гъндърсън и да му кажете всичко, което знаете — каза Джени с престорено равен глас. — Кевин никога не е идвал при мен в къщата, и шерифът го издирва. Той е вписан в списъка на изчезналите.

— Как така не е идвал? — повиши още повече глас Мод.

— Не е. Казвам ви, че не е идвал. Моля ви, веднага се обадете на шерифа Гъндърсън. И много ви благодаря, че ни позволихте да видим кученцето.

Кевин е идвал до къщата на Мод!

На всичко отгоре й се похвалил, че Джени го е извикала. А Мод му показала пътя за къщата, която е на три минути с кола.

Кевин обаче не беше пристигнал.

— Мамо, не стискай така ръката ми — упрекна я Бет.

— О, извинявай, любов моя. Не съм го направила нарочно. Тя трябва да се махне оттук. Веднага. Не. Това вече не беше възможно. Не би могла да го направи, преди да разбере докрай какво се е случило на Кевин.

А най-важното… тя носеше в утробата си човешко същество — петото поколение Крюгер, което принадлежи на това място, чието законно наследство по правото на първородството е тази земя.

По-късно Джени си спомняше за вечерта на седми април като за последните спокойни часове. Когато се прибра с децата, Ерих го нямаше. „Чудесно — мислеше си тя. — Поне няма да ми се налага да се преструвам. Като го видя, ще му кажа за разговора с Мод. Тя сигурно вече се е обадила на шерифа. Дали Ерих ще се върне тази вечер? Но защо му е било на Кевин да казва, че аз съм го повикала тук? Какво ли е станало с него?“

— Какво искат за вечеря дамите? — обърна се тя шеговито към момичетата.

— Кренвирши — каза Бет.

— Сладолед — добави с надежда Тина.

— Знаменито — възкликна Джени. Тя чувстваше как лека-полека момичетата й се изплъзват. Тази вечер поне това няма да се случи.

Позволи им да вземат чиниите със себе си и седнаха на канапето да гледат „Вълшебникът от Оз“. Ядяха кренвирши и отпиваха от чашите кока-кола, докато наблюдаваха постановката. Когато и двете заспаха, Джени ги занесе в спалнята им. Разсъблече ги, закопча им пижамките, изми лицата им с влажен топъл пешкир и ги сложи в леглата. Кръстът я наболяваше. Повече няма да може да ги носи на ръце. Тежаха й. Набързо разтреби стаята, огледа канапето, да не би да са останали трохи.