Мери Кларк - Вик в нощта

— Татенцето ще язди с нас Барон — каза Бет. — А ти, мамо, не искаш ли да яздиш с нас?

Джо отведе понитата в конюшнята.

— Ще се видим скоро, мисис Крюгер — обади се той. Тя знаеше, че Джо никога повече няма да я нарече Джени.

— Хайде, Джени — хвана я под ръка Ерих. — Нали малките ми принцеси добре се справиха?

„Моите принцеси. Моите момичета. Моите дъщери. А не нашите. Само «моите» беше в устата на Ерих. И кога започна всичко това? Господи, не ме изоставяй! Единственото хубаво нещо в живота ми сега е щастието на децата.“

Почти бяха стигнали къщата, когато една кола ги задмина и спря пред входа. Колата беше с червена лампа на покрива. „Шерифът Гъндърсън — сепна се Джени. — Дали знае нещо за Кевин?“ Тя старателно забави крачките си. Не искаше да издаде тревогата си. Щом шерифът излезе от колата, Ерих вплете ръка в нейната. С другата той държеше Тина. Бет тичаше пред тях. „Преданият съпруг застава до жена си, когато тя е в беда — помисли си Джени. — Ето какво трябва да бъде впечатлението пред шерифа.“

Лицето на Уендъл Гъндърсън беше тъжно. Той формално поздрави Ерих и пожела да разговаря насаме с Джени.

Отидоха в библиотеката. Джени се замисли колко любима й бе станала тази стая в последно време. Срещата й с Кевин промени всичко. Шерифът подмина канапето и седна на един от столовете.

— Мисис Крюгер, нямаме никакви данни за бившия ви съпруг. За полицията в Минеаполис случаят е пълна загадка. Нямаме доказателства, че е възнамерявал да остане някъде. В едно от чекмеджетата му са намерени 200 долара, а със себе си той е взел само пътна чанта. От „Гътри“ се съгласиха с мен, че при такива обстоятелства не може да отиде далече. Трябваше още миналия път да разговарям лично с вас. По-лесно щеше да ми е. Обещавам ви, че дам ли ход на издирването, истината ще излезе наяве. Телефонирахте ли на Кевин на девети март следобед?

— Не съм.

— Видяхте ли го вечерта на девети март? — Не.

— Той е напуснал Минеаполис около пет и половина. Ако е тръгнал направо за тук, щеше да стигне до девет вечерта. Да приемем, че е спирал по пътя, за да купи нещо. Къде бяхте между девет и половина и десет през нощта на този понеделник?

— В леглото си. Загасих лампата още преди девет. Бях много изморена.

— Твърдите, че не сте го виждали?

— Не съм.

— Телефонистът на „Гътри Тиътър“ казва, че някаква жена го е търсила. Има ли друга жена, която би могла да го потърси от ваше име? Или близка приятелка?

— Тук близки приятели нямам — каза Джени. — Нито жена, нито мъж. — Тя стана от стола. — Шерифе, никой повече от мен не иска да се намери Кевин Макпартланд. Той е баща на децата ми. Между нас не е имало и най-малък признак на враждебност. Ето защо държа да ми обясните какво имате предвид. Намеквате, че съм го поканила тук, като съм знаела, че съпругът ми ще отсъства от дома. Ако е така, бихте ли ми казали какво общо имам аз с изчезването му?

— Нищо не намеквам, мисис Крюгер. Питам за всичко, което знаете. Ако Макпартланд действително е тръгнал за насам и не се е появил, това ми дава достатъчно основание да смятам този факт за изходна точка на разследването. Ако пък е бил тук и знаем кога е напуснал — това също е следа.

— Мисля, че няма какво повече да обсъждаме с вас — каза Джени, обърна се рязко и напусна библиотеката.

Ерих беше в кухнята при момичетата. Направил им бе сандвичи с шунка и сирене. И тримата сладко ядяха. Джени видя, че за нея няма чиния със сандвичи.

— Ерих, шерифът иска да си тръгва. Може би искаш да го видиш?

— Мамо — погледна я Бет загрижено.

„О, Мишле, ти с твоето шесто чувство!“ Опита се да се усмихне.

— Днес и двете бяхте страхотни на ездата — каза тя. Отиде до хладилника, отвори и си наля чаша мляко.

— Сега по-добре ли знаеш, мамо? — Какво да знам по-добре?

— Когато яздехме понитата, татенцето каза, че дори ако ти не си знаела много добре, Джо е трябвало да знае, че за него си мисис Крюгер.

— Татенцето ли каза това?

— Да — отговори Бет.

— А какво друго каза?

— Каза, че днес Джо, като се върне на обяд, ще намери едно ново кученце, защото Ранди избягал. Може ли да го видим, мамо?

— Разбира се. След обедната почивка ще се разходим дотам. „Значи Ранди е избягал. Ето официалната версия за горкото животно“ — помисли си Джени.

Новото кученце беше ретривър. Дори неопитното око на Джени долови, че кучето е от добра порода.

На пода беше същата постелка, с която Ранди си играеше. Паничката с водата все още бе изписана с неговото име — червени букви, изрисувани от Джо.