Мери Кларк - Вик в нощта

— Та както вече ти казах, реших да не те безпокоя — обади се Руни.

— О! Какво каза? Извинявай. — Усети, че не беше чула Руни. Погледна през масата. Очите й се бяха прояснили. Колко много я беше съсипала тъгата по Ардън. Липсата на контакт с външния свят.

— Руни, винаги съм искала да мога да шия. Ще ме научиш ли?

Руни се засмя.

— Ако знаеш колко бих искала! Ще те науча не само на шев, но и да плетеш с една кука, ако поискаш.

След няколко минути тя си тръгна.

— Ще взема всичко и утре отново ще дойда — обеща Руни.

— Също както навремето при Каролайн. И тя като теб не можеше нито да шие, нито да плете. Аз я научих. Може и ти да изплетеш хубава кувертюра, преди да ти се случи нещо.

— Здравей, Джени — обади се весело Джо.

„О, боже!“ — ужаси се Джени. Ерих беше само на няколко крачки зад нея с децата.

— Как си, Джо? — запита тя обезпокоена. Гласът й го накара да се огледа. Той веднага забеляза Ерих и поруменя.

— Добро утро, мистър Крюгер. Не ви очаквах.

— Сигурен съм, че не си ме очаквал — каза Ерих студено.

— Исках да присъствам, когато моите момичета вземат първите си уроци по езда.

— Да, господине. Веднага ще донеса седлата. Когато Джо се обърна, Ерих я попита:

— Така ли е свикнал да те нарича Джо?

— Аз съм виновна — каза тя и изведнъж усети, че през последните седмици често употребяваше тези думи.

Джо се върна със седлата и понитата. Момичетата изгаряха от нетърпение да се качат.

— А вие, мисис Крюгер? — обърна се Джо към Джени. — Днес ще яздите ли?

— Не, Джо.

— Не си ли яздила напоследък? — попита я Ерих.

— Не. От известно време ме боли кръстът.

— Не си ми казала.

— Ще ми мине.

Тя все още не можеше да му съобщи за бебето. Почти четири седмици бяха изминали, откакто шерифът Гъндърсън бе идвал, а нямаше никаква вест от него.

Настъпваше пролетта. Около дърветата имаше червеникава мараня. Джо й обясни, че това става точно преди цъфтежа им. Стръкове трева бяха пробили през разкаляната земя. Пилетата излизаха от курника и разучаваха територията наоколо. Напереното кукуригане на петлите се чуваше чак зад обора и хамбара. Една от кокошките си бе избрала вече ъгълче в конюшнята и мътеше яйцата си.

— Джени, откога те боли кръстът? Не искаш ли да идеш на лекар? — попита я загрижено Ерих.

— Не. Нямам нужда от лекар засега. Ще ми мине. — Спомни си, че при предишните две бременности болките в кръста не бяха толкова силни.

Някой вървеше след тях. Беше Марк. Не беше го виждала от онази вечер.

— Здравейте и двамата — каза Марк. Държанието му с нищо не подсказваше, че той си мисли за случилото се.

— Постой да видиш как моите момичета ще яздят — покани го Ерих.

През последните седмици Тина и Бет бързо напредваха в уроците по езда. Джени се усмихна несъзнателно при вида на озарените им от щастие лица, докато те се опитваха да стоят правилно на седлата. Вършеха го с подчертано съсредоточаване.

— Добре изглеждат — изкоментира Марк. — Ще станат първокласни ездачки.

— Те обожават понитата.

— Никога не съм виждал Ерих по-щастлив. Миналата вечер на всички у семейство Хановър показваше снимките им. Емили съжаляваше, че не можеш да присъстваш.

— Не съм могла ли? Къде?

— На вечерята у Хановър. Ерих заяви, че ти не се чувстваш добре. Още ли не си ходила на лекар? И сега чух, че спомена за болки в кръста. А и онзи припадък вечерта. Джени, имала ли си друг път такива припадъци?

— Не. Никога не ми се е случвало. Скоро ще отида на лекар.

Почувства, че Марк се вглежда в нея. Тя нямаше нищо против.

Знаеше, че каквото и заключение да си бе направил от случилото се, той не би я осъдил.

Да му каже ли, че не знае за вечерята у Хановър? И каква полза от това? „Ерих ни остави сами с Марк, за да разбера от него, че е бил сам на вечерята у Хановър.“ И защо постъпва така? Дали защото иска да я нарани, да я накаже за слуховете около името на Крюгер? Какво знаят за тях хората от местното общество? Тя бе убедена, че Емили вече бе разказала на приятелите си за визитата на шерифа у Крюгер.

Ако Ерих разбере, че хората го съжаляват, задето е направил грешка, ще побеснее. Спомни си за неговия бяс, когато Елза му каза, че той е направил петното на стената.

Ерих беше маниак.

Когато Марк понечи да си тръгне, Ерих извика след него: „Ще се видим довечера.“ Довечера ли? И друга вечеря ли ще има? Може би е свързана с неговия бизнес? Както и да е, тя ще чуе по-късно.

Когато момичетата слязоха от понитата, веднага се втурнаха към нея.