Мери Кларк - Вик в нощта

Все пак успя да сервира, да запали свещника и да ги покани на масата.

„Поне съм добра готвачка — мислеше Джени. — Емили може да съобщи този факт на майка си.“

Ерих режеше парчета от печеното и сервираше.

— Един от нашите бикове. Сигурна ли си, че това не те ужасява, Джени?

Предизвикваше я. Тя трябваше да му отговори.

— Онзи, дето ми каза, че изглежда много тъжен — продължи предизвикателно Ерих. — Той сега е в блюдото ти. От него ядеш.

Гърлото й се сви. Страхуваше се да не повърне. „Боже, само да не ми прилошее“ — молеше се Джени.

Емили се засмя.

— Ерих, долей си. Помниш ли как изтезаваше Ардън и я караше да заплаче, а?

— Ардън ли? — попита Джени и посегна за чашата с вода. Буцата в гърлото й започна да намалява.

— Да, Ардън. Какво красиво дете беше и луда по животните. На шестнадесет години не можеше да хапне никакво месо. Казваше, че това е варварско и че докрай ще си остане вегетарианка. Но мисля, че е променила мнението си. Бях в колежа, когато избяга.

— Руни не се отказва от мисълта, че тя ще се върне някога — подхвърли Марк. — Невероятно! Майчин инстинкт може би. Появява се още с раждането на детето. И най-глупавата крава познава телето си и е готова да го защитава до смърт.

— Скъпа, защо не ядеш от месото? — попита Ерих.

Ядът, който се надигаше у нея, я накара да събере сили и да го погледне право в очите. Повдигна рамене и отговори:

— А ти пък не ядеш зеленчуци, скъпи.

— Върна си го — усмихна се Ерих и намигна. Звънецът отвън стресна всички на масата, Ерих се намуси.

— Кой ли е по това време? — Гласът му трепна и той погледна към Джени. Тя знаеше какво мисли Ерих.

„Дано не е Кевин“ — молеше се мълчаливо и осъзна, че тази вечер непрекъснато отправя молби към Бога. Настояваше за неговата намеса.

Едър мъж около шестдесетте с кожено яке застана пред вратата. Колата му беше паркирана точно пред главния вход. На покрива имаше червена лампа.

— Мисис Крюгер?

— Да — каза тя с облекчение, макар че викаха нея. Щом не беше Кевин…

— Аз съм Уендъл Гъндърсън, шерифът на Гранайт. Мога ли да вляза?

— Разбира се. Сега ще повикам съпруга си.

Ерих вече се спускаше по стълбите. От погледай не убягна уважението, изписало се мигновено по лицето на шерифа при появата му.

— Съжалявам, че те притеснявам, Ерих. Просто трябва да задам няколко въпроса на жена ти.

— Да ми зададете няколко въпроса?! — Но още като изговаряше тези думи, Джени знаеше, че визитата на шерифа е свързана с Кевин.

— Да, госпожо. — От трапезарията се чуваше гласът на Марк.

— Може ли да поговорим няколко минути на спокойствие?

— Защо не влезете да изпиете чаша кафе с нас? — предложи Ерих.

— Може би жена ти ще отговори лично на въпросите ми, Ерих.

Джени почувства студена пот по челото си. Усети, че дланите й са мокри. Мъчението беше толкова силно, че трябваше да прехапе до болка устните си.

— Няма причини да не разговаряме на масата — измърмори безпомощно.

Тя вървеше напред към трапезарията. Чу, че Емили поздрави шерифа с нескрита изненада в гласа, забеляза как Марк се облегна назад върху стола си, нещо, което й подсказа, че той предчувства развоя на нещата. Когато Ерих предложи питие на шерифа, той отказа: „Тук съм по служба.“

Тя поднесе чашата с кафето.

— Мисис Крюгер, познавате ли Кевин Макпартланд?

— Да — каза тя и усети, че гласът й трепери. — Да не би Кевин да е претърпял злополука?

— Кога й къде го видяхте за последен път?

Джени пъхна ръце в джобовете си, и ги сви в юмруци. Не можеше повече да крие, трябваше всичко да излезе наяве. Но защо по този начин! „О, Ерих, съжалявам!“ — мислено изрече тя. Не можеше да го погледне.

— На двадесет и четвърти февруари в търговската част на Рали.

— Кевин Макпартланд е баща на децата ви, нали?

— Да, и мой бивш съпруг. — Чу възклицанието на Емили.

— Кога за последен път разговаряхте с него?

— Той ми се обади на седми март около девет вечерта. Кажете ми, моля ви, случило ли се е нещо с него?

Очите на шерифа се стесниха.

— В понеделник следобед, на девети март, извикали Кевин Макпартланд по телефона от репетиция в „Гътри Тиътър“. Казали, че бившата му съпруга иска да го види във връзка с децата им. Наел кола от един свой колега и напуснал половин час по-късно, около четири и половина следобед, като обещал да върне колата на другата сутрин. Това се е случило преди четири дни. И оттогава никой не е чул нищо за него. Колата, която наел, била само на шест седмици, а актьорът, който му направил услугата, току-що се бил запознал с Макпартланд. Можете да си представите тревогата му. И така вие твърдите, че не сте го извикали по телефона?