Мери Кларк - Вик в нощта

— Ранди — закрещя след него Джени. „Дано Ерих не го чуе — молеше се тя. — Дано не тръгне към пасището с кравите. Той ще се вбеси, ако го види.“ Повечето крави очакваха теленца.

Но кученцето не тръгна към пасището, а към гробището. Спомни си какво й беше казал Джо — че Ранди обича да рови около къщата. „Ами ако тръгне да рови из гробовете?“ — разтревожи се Джени.

Побърза да настигне децата и се затича с все сила.

— Ранди — извика тя отново. — Ранди, ела тук.

Ами ако Ерих я чуе? Дишайки тежко, Джени премина покрай редицата от норвежки борове, които отделяха гробището от полето. Портата беше оставена отворена и кученцето обикаляше, покрай гробовете. На гроба на Каролайн имаше голям букет свежи рози, Ранди скочи отгоре и започна да рови из цветята.

Джени видя металния блясък на оръжието между дърветата и разбра какво ще се случи.

— Не — изпищя тя. — Не стреляй! Ерих, не стреляй по него!

Ерих изскочи от заслона на дърветата и бавно започна да се прицелва.

— Моля те, недей! — пищеше Джени.

Кученцето се преметна с лай. Малкото му телце се сгърчи над розите. Джени замря от ужас. Ерих стреля още веднъж. Ехото на изстрелите му бавно заглъхна.

По-късно Джени си спомняше тази сцена като кошмар — кошмар, който трудно може да се опише. Спомни си как изтича обратно до момичетата, за да не разберат какво се бе случило с Ранди. Държеше ги за ръце и им се молеше:

— Хайде да си тръгваме.

— Искаме да си поиграем с Ранди.

Когато влязоха в къщата, тя им каза:

— Чакайте ме тук. Да не сте посмели да излизате навън.

Ерих носеше кученцето под дрехата си. От него капеше кръв. Джо едва сдържаше сълзите си.

— Джо, помислих, че е някое безпризорно куче, а повечето от тях са бесни. Ако знаех…

— Не трябваше да го пъхате под дрехата си, мистър Крюгер.

— Ерих, как може да си толкова жесток? Два пъти стреля в него. Ти го уби още с първия изстрел, когато ти извиках.

— Така трябваше, скъпа — настояваше Ерих. — Първият куршум го улучи в гърба. Да не искаш да го оставя да се мъчи?! Направо щях да полудея при мисълта, че може да ухапе някое от децата ми.

Клайд натъжен пристъпваше от крак на крак.

— Не ви е работа да се грижите за безпризорните животни във фермата, мистър Крюгер.

— Джо, ще ти го заменя с добра ловджийка.

— Няма нужда, мистър Крюгер — каза Джо, но в гласа му трепна надежда. Той взе Ранди, за да го погребе на собствена земя.

Ерих отведе Джени в къщата и веднага й предложи да си легне. Поднесе й чаша горещ чай.

— Забравих, че моята любима е все още градско чедо — каза той и излезе.

Тя стана и се залови да приготви обяда на децата. Докато те почиваха следобеда, Джени се опита да чете, надявайки се, че ще спре да се терзае.

— Тази вечер ще ви приготвя нещо набързо — каза Джени на Тина. — С татенцето ще излизаме.

— И аз искам да дойда с вас.

— Не — сгълча я Джени. — Веднъж сме решили да вечеряме навън. Имаме повод.

Нищо чудно, че децата очакваха да ги вземат с тях. През последния месец, където и да отидеха, Ерих настояваше да дойдат и момичетата. Колко втори бащи са като него?!

Джени започна да се приготвя за вечерта отрано. Горещата вана отпусна тялото й. След минута колебание пусна във водата няколко кристалчета от боровата смес, която досега избягваше да употребява. Изми косата си и я среса на кок. Спомни си, че когато беше в ресторанта с Кевин, косата й падаше свободно до раменете. Застоя се пред гардероба. Избра копринена блуза с дълъг ръкав в масленозелен цвят. Зеленото подсилваше цвета на очите й. Кройката на блузата подчертаваше талията й. Ерих влезе в стаята тъкмо когато тя закопчаваше токата на колана.

— Джени, ти се обличаш специално за мен. Харесвам те в зелено. Отива на очите ти — каза Ерих и зарови лице в ръцете й.

— Винаги съм се обличала за теб. И винаги ще го правя.

Той носеше под мишницата си картина.

— Колкото и невероятно да ти се струва, днес успях да я завърша.

Беше пролетен пейзаж. Малко теленце се криеше зад майка си, оглеждайки животните наоколо, сякаш предупреждаваше да не се доближават до тях. От картината лъхаше живот.

Джени внимателно я изучаваше.

— Възхитителна е — каза тя тихо. — Толкова нежност струи от нея.

— Днес ти ми каза, че съм жесток.

— Днес аз бях глупава и ужасно несправедлива. Тази картина ли ще покажеш на следващата изложба?

— Не, скъпа. Тя е моят подарък за теб.

Щом влязоха в ресторанта, Джени вдигна яката на палтото си. Предишния път тя бе притеснена, бързаше да се измъкне и не успя да разгледа интериора и да запомни подробности. Сега разбра колко приятна е обстановката тук — меко осветление, дървена облицовка на стените, тежки завеси и искрящ огън в камината.