Мери Кларк - Вик в нощта

И двамата се хвърлиха в прегръдките си.

— Ерих, моля те, нека тази година да бъде последната, в която се чувстваш така. Двадесет и пет години са минали. Двадесет и пет години! Сега Каролайн щеше да бъде на петдесет и седем. А ти все още я виждаш като млада. Нека вървим в крак с времето. За наше добро е. Заведи ме в твоята хижа. Купи ми малка кола, за да мога да ходя на пазар, до някоя галерия или на кино с децата, докато ти рисуваш.

— Искаш го, за да се срещаш с Кевин, нали?

— Боже мой, Ерих! — дръпна се от него Джени. — Най-добре е да си легнем. Лошо ми е.

Той не я последва. Тя отиде при момичетата, наведе се и ги целуна по челцата. Тина се размърда.

Щом влезе в спалнята, лъхна я тежката миризма на бор. Сега като че ли тя бе по-тежка от всякога. Дали защото й беше зле? Очите й се спряха на кристалната купа. Утре ще я премести оттук. „О, Ерих! Защо не останеш тази вечер при мен? Престани да ме измъчваш.“ Ами ако Кевин започне да я тормози с телефонните си обаждания? Ако пожелае да я посети? Или ако спре осиновяването? За Ерих това ще бъде непоносимо. Ще развали и брака им.

Тя се мушна в леглото и взе книгата в ръка. Не можеше да се съсредоточи в текста. Очите й натежаваха, а тялото я болеше на необичайни места. Джо я бе предупредил, че от ездата може да получи мускулна треска. Малко след като загаси лампата, тя дочу стъпки в хола. Дали са на Ерих? Повдигна се и се ослуша. Стъпките се отдалечиха нагоре към тавана. Какво ли прави там по това време? Скоро той се върна долу. Сякаш влачеше нещо тежко след себе си — чуваше се приглушен трясък след стъпките му. Какво ли бе намислил?

Канеше се да стане от леглото, когато се досети, че той размества мебелите. „Да, точно така е — помисли си тя. — Ерих е отишъл на тавана, за да свали пердетата. Размества мебелите и ги нарежда на старите им места.“

На сутринта Джени видя, че всичко е както преди, до последната вехтория. От цветята й нямаше и следа. По-късно тя ги намери зад обора в една кофа за боклук.

За втори път Джени бавно огледа стаите от долния етаж. Ерих не бе пропуснал да върне на мястото им ни една ваза или стол, ни една лампа или статуетка — дори онази противна кукумявка, която тя бе захвърлила в някакъв шкаф над печката.

Джени знаеше какво я очаква, но такова абсолютно отхвърляне на желанията й я шокира. Направи си кафе и се върна обратно в леглото. Разтреперана се зави с одеялото и се облегна на възглавницата. Предстоеше й един мрачен и студен ден: небето бе посивяло, пронизващ вятър разклащаше дърветата. От него потреперваха дори рамките на прозорците.

Осми март. Тридесет и петият рожден ден на Ерих и двадесет и пет годишнината от смъртта на Каролайн. Последната утрин от живота й, когато тя се е събудила в същото това легло, съкрушена от мъка, че завинаги се разделя с детето си. А може би се е събудила, броейки нетърпеливо часовете до заминаването си?

Джени разтърка челото си. Болеше я глава. За кой ли път сънят й бе неспокоен? Тя си мечтаеше за Ерих. Винаги си го представяше с онова неизменно изражение на лицето — изражение, което така и не успя да разгадае. Веднъж да мине тази годишнина и да се върне у дома! Тогава ще разговаря с него насаме, спокойно. Ще го помоли да отидат при адвокат.

Ако й откаже, ще трябва да обмисли как да изпрати децата в Ню Йорк.

Може би работата й в галерията все още е вакантна? Може би Кевин ще й заеме пари за самолетния билет? Да й заеме ли? Та той й дължи стотици долари! Фран ще й помогне. При нея ще остави за известно време децата. Тя ще я разбере…

Това, че в себе си нямаше и цент, не бе най-страшното. Проблемът бе, че тя обичаше Ерих, не искаше да го напусне. Желаеше да прекара живота си с него.

Трепереше от студ. Само горещ душ може да я стопли. После ще си облече дебелия пуловер, който виси в килера на закачалката.

Погледът й се плъзна по вратата на килера. Сега разбра какво я тревожеше. Щом стане от леглото, ще вземе пеньоара си от килера. Но миналата нощ тя го бе метнала небрежно върху табуретката. Табуретката беше издърпана от нощната масичка. Сега стоеше отново прилепнала както преди.

Ето защо тя бе сънувала лицето на Ерих. В подсъзнанието си бе усетила присъствието му в спалнята. Защо не е останал? Чак потрепери от тази мисъл. Кожата й бе настръхнала. А не чувстваше студ. Страхуваше ли се от Ерих, от собствения си съпруг? Разбира се, че не. По-скоро изпитваше страх от неговата реакция. Идва при нея и я оставя! Веднага ли се е върнал в хижата, или е останал да спи в къщата?