Мери Кларк - Вик в нощта

— Скъпа, та аз само се пошегувах. Как можеш да си помислиш, че е било нещо друго, а не шега от моя страна?! — Той дръпна от ръцете й смачканата бележка. — Нека я хвърлим. Ето — всичко свърши.

Объркана, Джени не можеше да откъсне очи от Ерих. По лицето му нямаше и следа от безпокойство — смееше се, клатейки глава.

— Защо вземаш всичко присърце, Джени? — попита той през смях. — Мислех, че ще се поласкаеш от ревността ми.

— Ерих!

Той сключи ръце около кръста й и потърка буза в лицето й.

— Виж колко добре ти е сега.

И нито дума за това, че цяла седмица не са се виждали. Шега ли беше бележката му?

— Обичам те, Джени — шепнеше Ерих и я целуваше по бузите.

Отначало Джени се държеше студено — заклела се бе да изтръгне всичко, свързано с отсъствието му, с ревността му, с писмата й. Но веднага почувства, че й бе липсвал. Сега, когато отново се върна, цялата къща се развесели. Децата чуха гласа му и дотичаха да го посрещнат с радостни възгласи и разперени ръце.

— Татенцето, татенцето! — крещяха те.

Той ги прегърна.

— Ах, как хубаво свирите на пианото! Скоро ще трябва да ви наема учител. Искате ли?

Джени си мислеше колко прав е бил Марк. Тя трябваше да прояви търпение към Ерих. Усмивка разведри лицето й, когато зърна неговата глава над детските коси.

Вечерта бе истински празник за семейството. Ерих донесе бутилка шабли от лавицата с вината.

— Все по-тежко става да се работи в хижата — започна разговора Ерих. — А като си представя каква вечеря ме чака при вас… Никак не е приятно да си далеч от семейството си.

— И от дома си — добави Джени. Помисли си, че тъкмо сега е моментът да му подскаже за промените, които бе направила в стаите. — Не забелязваш ли, че съм разместила мебелите?

— Толкова бавно реагирам — изрече той спокойно. — Нека си помисля малко.

Всичко мина далеч по-леко, отколкото тя очакваше. Стана от стола, отиде до него и обви шията му с ръце.

— Ужасно се страхувах, че ще се разстроиш.

Ерих я погали по косите. Както винаги, близостта му я развълнува.

Бет беше станала от масата, но изведнъж се върна тичешком.

— Мамо, повече ли обичаш татенцето от предишния татко? „Божичко, как й хрумна това точно сега?“ — отчаяно се запита Джени.

— Обичах първия ви баща заради вас двете. А защо ти е да го знаеш? — попита я Джени и тутакси се обърна към Ерих: — Не са споменавали името на Кевин от седмици.

Бет посочи с пръст Ерих.

— Защото татенцето ме попита дали го обичам повече от първия ни баща.

— Ерих, на твое място не бих обсъждала такива неща с децата.

— Права си — разкая се Ерих. — Исках само да разбера дали Кевин е започнал да избледнява в паметта им. А в твоята памет, скъпа? — попита той, обгръщайки тялото й с ръка.

Къпането на децата й отне време. Доставяше й удоволствие да наблюдава играта им във водата. Избърса ги с дебела хавлиена кърпа, внимателно подсуши къдриците им. Усети, че ръцете й треперят, докато закопчаваше пижамите им. „Толкова съм се изнервила, че всяка дума на Ерих тълкувам обратно. Проклет да е Кевин!“

Тя чу молитвата, която Тина и Бет шептяха преди сън: „Бог да благослови мама и татенцето.“ Сепна се и ги погледна. Прехапа устни. Ерих е виновен за това. Тя няма да забрани на децата си да се молят за Кевин. И все пак…

— По-добре казвайте „Бог да благослови всеки“ — посъветва ги тя.

— И Огненото момиче, и Мишлето, и Звънчето, и Джо — заизрежда Бет.

— И Ранди — напомни й Тина. — Може ли и ние да си имаме кученце?

Джени ги сложи в леглата, осъзнавайки, че с всяка изминала вечер все по-неохотно слиза отново долу. Когато оставаше сама, къщата й се струваше огромна и твърде тиха. Тишината се нарушаваше само от свистенето на вятъра, който духаше откъм гората.

А сега Ерих е отново при нея и тя не знае какво да очаква. Ще остане ли у дома, или ще тръгне хижата?

Когато се върна при него, той вече беше направил кафето.

— Толкова ли бяха мръсни децата, та се забави при тях, скъпа?

Джени се канеше да попита за ключовете на колата, но не успя. Той взе подноса със сервиза за кафето и предложи да отидат в гостната, заедно да огледат промените, които бе извършила в негово отсъствие.

Вървейки след него, тя си мислеше колко е красив съпругът й, колко надарен е. За зло или за добро, спомни си думите на Фран: „Той е твърде съвършен.“

В гостната Джени му обясни кое къде е преместила, за да изпъкнат красивите предмети.

— Къде занесе всичко?

— Пердетата са на тавана, а дребните предмети в кухненския шкаф.