Мери Кларк - Вик в нощта

Не й ли каза и Ерих същото на техния първи обяд в Руската чайна? Нима оттогава бяха минали два месеца? Руни се огледа с безпокойство.

— Ако искаш, мога да ти помогна да издърпаме масата на мястото й, преди да се е върнал Ерих.

— Нямам намерение да я връщам обратно — отговори Джени. — Там, където аз я преместих, е мястото й.

— Веднъж и Каролайн я премести до прозореца, но Джон каза, че тя иска да се показва на мъжете от фермата.

— И какво му отговори Каролайн?

— Нищо. Просто се наметна със зелената пелерина и излезе навън, седна в люлката на верандата. Също както в картината. Беше ми казала, че обича да сяда навън и да гледа на запад, където били роднините й. Изпитваше страшна носталгия по дома си.

— Никой ли не дойде да я посети?

— Никога никой. Но Каролайн харесваше имението, макар и израснала в града. Веднъж ми каза: „Руни, тази страна е толкова красива и всичко тук е точно като за мен.“

— И тогава се решила да я напусне?

— Нещо се бе случило, което я накара да си отиде.

— И какво бе то?

— Не зная — промълви Руни и сведе поглед надолу. — Хубаво е това палто. Харесва ми.

— Запази го за себе си — каза Джени. — Почти не съм го обличала.

— Добре, но ми обещай да ушия на децата костюмчета.

— Съгласна съм, Руни. Искам да бъда твоя приятелка.

Джени стоеше до вратата на кухнята и наблюдаваше как дребната фигура на Руни, сега топло облечена, вървеше приведена срещу вятъра.

Най-страшното бе очакването. Сърдит ли беше Ерих? Толкова ли го поглъщаше рисуването, че не искаше да го прекъсне? Дали да дръзне да потърси хижата, да застане лице в лице с него?

Не. Не бива да прави това. Дните й се струваха безкрайно дълги. Децата дори станаха неспокойни. „Къде е татето?“ — беше постоянният им въпрос. За кратко време Ерих се бе превърнал в кумир за тях. „Поне Кевин да стои настрани — молеше се Джени. — Нека ни остави да живеем спокойно.“

Мъчеше се да убие времето с шетня из къщата. Стая по стая, мебел по мебел — всичко мина през ръцете й. Елза й помагаше с явно нежелание.

— Виж какво, Елза — невъздържано й каза Джени, — тези завеси ще се свалят, и никакви предварителни разговори с Ерих. Или ми помогни, или ме остави!

Отвън имението изглеждаше потискащо. Когато паднеше сняг, всичко ставаше бяло, красотата бе неописуема. А през пролетта зеленината щеше да превърне всичко във вълшебна приказка. Но сега земята беше още скована в лед, дърветата изглеждаха зловещи с оголените си клони, полята — потънали в кафява кал.

Щеше ли Ерих да се върне за рождения си ден. Той й бе казал, че на този ден е винаги в имението. Дали да отложи празненството?

Нощите й бяха непоносими. В Ню Йорк, когато децата заспяха, тя често лягаше с книга и чаша чай в постелята. Тук библиотеката беше великолепна, но книгите в нея не подканваха към спокойно четене. Наредени в редици, по размер и цвят, а не по автор или тема, те бяха като мебели, закрити с калъфи. Беше неприятно да се докосва до тях. Веднъж на тавана намери кутия с надпис КНИГИ — КБК. Взе някои от тях. И макар че четеше до късно, все по-трудно заспиваше. През целия й живот бе достатъчно само да затвори очи, и веднага потъваше в дълбок сън. Сега все по-често се пробуждаше нощем, а сънищата й бяха кошмари, които изплуваха от подсъзнанието й.

На седми март, след безсънна нощ, тя взе решение: необходимо й е физическо натоварване. След обяд потърси Джо — намери го в канцеларията. Той не скри, че посещението й е нежелателно. Тя побърза да му обясни присъствието си.

— Джо, още днес искам да започна уроците по езда.

Двадесет минути по-късно тя седеше на гърба на дорестата кобила и се стараеше да следва указанията на Джо да държи изправена главата си.

Ездата й доставяше огромно удоволствие. Забрави за мраза, за острия хаплив вятър, за вкочанените от студ ръце. Нежно говореше на Огненото момиче:

— Поне ми дай шанс, миличка! Зная, че правя грешки, но сега се уча.

Час по-късно тя чувстваше движенията на тялото си в такт с тези на коня. Забеляза, че Марк я наблюдава, и му махна с ръка. Той се приближи.

— Добре изглеждаш. За първи път ли се качваш на кон?

— За първи — каза тя и поиска да слезе. Марк веднага хвана юздите.

— Слез от другата страна — подсказа й той.

— О, съжалявам — избърбори Джени и се свлече долу.

— Добре се справи, Джени — окуражи я Джо.

— Благодаря ти, Джо. Уговаряме се за понеделник, нали?

— Както кажеш.

Марк тръгна с нея към къщата.