Мери Кларк - Вик в нощта

Джени се досещаше какво й намеква Мод — спомни си за ролята на нейния брат в злополуката с Каролайн. Тя побърза да изпие кафето.

— Време е да се връщаме.

В този миг вратата на кухнята се отвори.

— Кой е дошъл тук? — обади се дрезгав мъжки глас. Мъжът изглеждаше около петдесет и пет годишен. Очите му бяха кървавочервени и издаваха, че е алкохолик. Беше толкова слаб, че панталоните му бяха паднали до хълбоците. Погледът му се впери в Джени.

— Май вие сте мисис Крюгер, а? Чух за вас.

— Да, аз съм.

— Мен ме наричат Джошуа Брадърс — чичото на Джо съм.

„Електричарят, които закачил жицата на лампата небрежно и станал причина за злополуката с Каролайн“ — припомни си Джени. Тя веднага предугади гнева на Ерих, щом научи за тази среща.

— Сега разбирам защо тъкмо вас е избрал Ерих. — После се обърна към сестра си и продължи: — Закълни се, че това не е Каролайн, Мод. — И без да дочака отговор, попита Джени: — Навярно сте чули вече за злополуката?

— Да.

— Това е версията на Крюгер. Не и моята.

Очевидно той се канеше да разкаже историята на злополуката. От него лъхаше на алкохол.

— Въпреки че бяха разведени, Джон беше луд по Каролайн…

— Разведени ли?! — прекъсна го Джени. — Майката на Ерих и баща му са били разведени?!

Кървавочервените очи на мъжа потъмняха.

— Нима Ерих не ви е казал?! Той иска да ни убеди, че това не е вярно. Но хората тук говорят… Ако знаете колко клюки се носеха тук, когато Каролайн дори не се опита да попечителства над детето си! Както и да е. В деня на злополуката работех в краварника и Каролайн дойде с Ерих. Излязла бе за добро онзи следобед — синът й имаше рожден ден. Видях, че плачеше. Тя ми махна с ръка да ги оставя. Затова побързах да закача лампата на пирона. Чух Каролайн да казва: „Също като това теленце, което трябва да отбият от майка му…“ Тогава затворих вратата след себе си, за да се сбогуват насаме. Не беше изминала и минута, когато Ерих започна да пищи. Люк Гарет се опита да я спаси, прави й дори изкуствено дишане уста в уста, но беше вече късно. Тя се подхлъзнала и паднала в цистерната, държейки се за жицата на лампата, която повлякла със себе си. Токът я ударил. Спасение за нея нямаше.

— Джош, моля те… замълчи! — извика Мод.

Джени го гледаше втренчено. Защо Ерих е скрил от нея, че родителите му са били разведени? Че Каролайн е напуснала него, както и баща му? Какво ли е преживял той като свидетел на злополуката? „Ето защо Ерих е толкова несигурен и така се страхува да не ме загуби.“

Потънала в мислите си, Джени тръгна с момичетата, измърморвайки няколко думи за довиждане.

По пътя Джо я заговори боязливо.

— Мистър Крюгер ще се разстрои, ако му споменете, че сте се срещали с чичо ми. А и че мама е разговаряла с вас…

— Обещавам ти, няма да спомена нищо пред него, Джо. Селският път, който водеше до къщата на Крюгер, тази сутрин бе безлюден. Тина и Бет тичаха напред, загребвайки с шепи мокрия сняг. Джени се чувстваше потисната и изплашена. Мислеше си колко често й бе говорил Ерих за Каролайн, без да спомене, че тя се е канела да го напусне.

„Ако имах поне един приятел тук! Някой, с когото да си договоря“ — трескаво мислеше Джени. Спомни си, че с Нана разговаряха с часове, обсъждаха всеки възникнал проблем, с Фран си споделяха тайни на чаша кафе, след като децата заспиваха.

— Мисис Крюгер — каза нежно Джо, — изглеждате много разстроена. Не приемайте приказките на чичо толкова присърце.

— Добре, обещавам ти. Но искам да те помоля за нещо.

— Готов съм на всичко.

— Наричай ме Джени, когато мистър Крюгер не е наблизо. Започнах да забравям името си тук.

— Винаги, когато си мисля за вас, ще ви наричам Джени.

— Ужасно! — засмя се тя и погледна към Джо. По лицето му бе изписано, че той я боготвореше.

„Боже мой, ако ме гледа така и пред Ерих, тежко ми!“

Щом доближиха къщата, Джени усети, че някой ги наблюдава от прозореца на канцеларията. Ерих често се застояваше там на връщане от хижата. Тя побърза да вкара децата вкъщи и започна да приготвя сандвичи и топло какао. Тина и Бет наблюдаваха с любопитство как се топи сиренето в тостера. Приятната му миризма се разнасяше из кухнята.

Какво ли е накарало Каролайн да се отчая дотолкова, че да напусне Ерих? Дали в любовта на Ерих към майка му няма и нотка на неприязън? Джени се помъчи да си представи обстоятелства, които биха я тласнали да напусне Тина и Бет. Разбра, че такива няма.

Децата бяха изморени от дългата разходка и щом ги сложи в креватчетата, веднага заспаха. Тя остана до тях, загледана в лицата им. Нямаше желание да излезе от стаята. Приседна до прозореца. Чувстваше се леко замаяна. Защо ли?