Мери Кларк - Вик в нощта

— Оттук направо — каза келнерката и ги поведе в същата посока. Дъхът й спря, но за щастие тя ги заведе при масата до прозореца. Там вече ги очакваше шампанско. Напълниха чашите и Джени вдигна своята към Ерих:

— Честит рожден ден, скъпи.

— Благодаря ти.

Тихо отпиха от шампанското.

Ерих беше облечен в тъмносив костюм от туид, с тясна черна вратовръзка. Широките антрацитни вежди и черните мигли подчертаваха синия цвят на очите му. По златистата му коса проблясваше пламъка на свещта от масата. Той посегна за ръката й.

— Приятно ми е да те водя на места, където никога не си била, скъпа.

Устните й пресъхнаха.

— Приятно ми е да бъда с теб навсякъде, навсякъде.

— Мисля, че това ме накара да оставя онази бележка. Ти си права, миличка. Изпитвах не само раздразнение, но и ревност, като гледах как Джо те учи на езда. Исках с мен да споделиш миговете, когато за първи път обуздаваш Огненото момиче. Чувствах се така, сякаш ти бях подарил скъпи бижута, а ти ги носиш заради друг.

— Ерих — запротестира Джени, — аз пък си мислех, че ще ти бъде досадно да присъстваш на първите ми уроци по езда.

— И с къщата е така. Идваш тук и след четири седмици искаш да я превърнеш в голо студио от Ню Йорк, празно, без пердета и отрупано с пълзящи треви. Скъпа, може ли да те помоля за един подарък по случай рождения ми ден? Отдели малко време и се запознай с мен… поискай да разбереш най-напред кой съм аз и кои сме… ние двамата. Ти ме обвини в жестокост, когато застрелях животното, а аз си мислех, че то ще се нахвърли върху децата ни. Не мога ли аз също да те обвиня в жестокост, когато ме застрелваш с тежки, несправедливи думи? И още нещо, от четири поколения насам ти си първата жена от рода Крюгер, която прави сцена пред наемен работник. Каролайн по-скоро би умряла, отколкото да критикува баща ми пред хората.

— Не съм Каролайн — тихо изрече Джени.

— Скъпа, постарай се да разбереш, че аз не съм жесток към животните. Не без основание съм суров и непреклонен. Онази наша първа вечер ти не можа да разбереш моето недоволство, когато даде пари на Макпартланд. Същото стана и на сватбения ни ден. Но последиците от твоето държание нараняват и двама ни, нали?

„Ако само знаеше!“ — помисли си Джени. Оберкелнерът идваше към тях с професионалната си усмивка.

— А сега, мила моя — каза Ерих, — нека приемем, че си изяснихме някои неща между нас. Да си хапнем сладко заедно и моля те, знай, че предпочитам да съм тук, на това място, с теб, отколкото с когото и да било другиго на което и да е ДРУГО място в света.

Когато се върнаха у дома, тя съзнателно облече нощницата на Каролайн. На вечерята не спомена на Ерих за бременността. Искаше да го направи в леглото, в обятията му. Но той не пожела да остане при нея.

— Искам да бъда съвсем сам. Ще се върна в четвъртък, не преди този ден.

Тя не дръзна да се опълчи.

— И не се впускай в трескава работа, за да не забравиш за вечерята с Марк и Емил и в петъка.

Той погледна към нея, тя вече бе легнала.

— Няма да забравя.

Излезе, без да я целуне. Остана отново сама в огромната спалня, потисната, в полусънно състояние. Това ли щеше да бъде начинът й на живот?

Въпреки всичко една запланувана вечер бе приятна промяна. Джени искаше сама да напазарува, но не дръзваше да вземе колата. Затова даде на Елза предългия списък. Когато Ерих се върна в петък сутринта, тя се опита да обсъди с него менюто, като искаше да разсее отчуждеността помежду им. Мислеше, че той постепенно ще излезе от депресията си. Особено като разбере, че ще имат дете.

Кевин не се обади повече. Може би е срещнал някое момиче и се е влюбил. Ако е така, ще отсъства дълго, а опита ли се да спре осиновяването на децата, Ерих сигурно ще го склони с повече пари. „Боже мили, нека децата ми имат Дом, истинско семейство. Нека между мен и Ерих всичко отново тръгне добре.“

За вечерята подбра най-красивия китайски сервиз със сини орнаменти и златен бронз. Марк и Емили пристигнаха навреме. Джени усети, че изгаря от нетърпение да се запознае с Емили. През целия си живот тя бе имала жени приятелки. С повечето от тях загуби връзка след раждането на Бет и Тина. Може би Емили ще я върне в онова време на приятелство. Тя сподели мислите си с Ерих.

— Съмнявам се — каза той. — По едно време семейство Хановър гледаше на мен като на бъдещ зет. Роджър Хановър, президент на банката в Гранайт Плейс, беше хвърлил око на моето богатство.

— Дружахте ли с Емили?