Мери Кларк - Вик в нощта

— Малко. Но не проявих интерес към нея и не исках да се забърквам в неприятности. Чаках съвършената.

— И я дочака, нали, скъпи? — Джени се опита гласът й да прозвучи закачливо.

Той я целуна.

— Надявам се, че да.

След като приспа Тина и Бет, Джени облече бяла копринена блуза с дантелени маншети и шарена тафтена пола. Погледна се в огледалото и видя, че лицето й е смъртнобледо. Малко руж щеше да я освежи. Ерих превърна масата за чай в нещо като бар за напитки. Щом се появи при него, той внимателно я заоглежда.

— Харесваш ми така, Джени.

— Приятно ми е да го чуя. Доста си платил за този комплект.

— Не знаех дали ще ти хареса. Досега нито веднъж не си го обличала.

Приближи се до нея.

— Това на ръкава ти петно ли е?

— Това? О, от прах е. Може още в магазина да е било така.

— Сигурна ли си, че не си обличала блузата преди? Защо я питаше по този начин? Дали беше станал твърде чувствителен, или подозираше, че крие нещо от него?

— За първи път я обличам. Честна дума.

Звънецът на вратата тъкмо навреме прекъсна разговора й с Ерих.

„Започвам да се държа като гузна. Каквото и да каже Ерих, все ми се струва, че се издавам.“ Марк беше облечен в сако от меланж, което много отиваше на прошарената му коса, подчертаваше широките му рамене и високия му ръст. Жената с него беше около тридесетте, дребна, с широко разтворени питащи очи, с тъмнокестенява коса, спусната до яката на добре ушит кадифен кафяв костюм. Джени си помисли, че Емили е от жените, които никога не са изпитвали чувство на вина. Тя не скри любопитството си и заразглежда Джени от главата до петите.

— Знаеш ли, трябва да съобщя на всички от града как изглеждаш. Любопитни сме всички до един. Майка ми даде списък от двадесетина въпроса. Досега не си се появявала в обществото, защо?

Преди да отговори, Джени усети ръката на Ерих, която се плъзна по кръста й.

— Ако бяхме отишли за два месеца на сватбено пътешествие с кораб, никой не би си задал този въпрос. Джени предпочете да прекараме медения си месец в нашия дом. А Гранайт Плейс е вбесен, че не е допуснат до всекидневието ни.

„Никога не съм казвала подобно нещо“ — възмущаваше се Джени наум и гледаше как очите на Емили се стесняват.

След като ги изчака да се изприказват с Емили, Марк се обърна към Джени и подхвърли:

— Джени, изглеждаш много бледа. Добре ли си?

— Чувствам се прекрасно! — отговори тя, като се постара да прозвучи сякаш наистина е така.

— Джо ми каза за кучето си. Разбрах, че много си се разстроила.

— Очевидно трябва да се науча, че тук нещата са различни от Ню Йорк…

Емили оглеждаше стаята.

— Виждам, че нищо не си променила. Не ти ли е казал Ерих, че съм дизайнер по интериора. На твое място щях да се отърва от тези тежки завеси. Хубави са, но с тях прозорците са претрупани, а губите и красивия изглед.

Джени чакаше Ерих да я защити.

— Явно, Джени не е съгласна с теб — каза Ерих снизходително, с усмивка.

„Ерих, това е нечестно“ — мислено протестираше Джени. Дали да му възрази на глас? „Ти си първата жена от семейство Крюгер, която прави сцена пред наемен работник“ — припомни си тя неговите думи. „А сцена пред приятели възможна ли е? Какво говори Емили?“

— Не мирясвам, докато не обърна всичко, както аз искам. Но може би това не те интересува. Разбрах, че ти също си художничка.

Моментът отмина. Твърде късно беше да поправи впечатлението, което Ерих бе създал за нея.

— Не съм художничка, а изкуствоведка. Работех в една картинна галерия. Там срещнах и Ерих.

— Така чухме. Вашият луд роман раздвижи хората тук. Как да сравним нашето тихо ежедневие с бурния живот в града?

Джени искаше да промени мнението на тукашните жители за себе си.

— Липсват ми приятелите. Общителна съм. Но веднъж да мине — започна тя плахо и погледна към Ерих, — веднъж да мине меденият ни месец, мисля, че ще бъда по-дейна сред обществеността тук.

— Емили, предай това на майка си — подсказа Марк. „Благословен да си, Марк“ — помисли си Джени. Марк знаеше за нейното желание. Емили се засмя и продължи:

— Доколкото разбрах, ти вече си имаш приятел, с когото се забавляваш.

„Сигурно има предвид срещата ми с Кевин. Онази жена от църквата вече е успяла да изклюкарства.“ Тя усети питащия поглед на Ерих и сведе очи. Измърмори нещо, свързано с менюто, и тръгна за кухнята. Ръцете й трепереха. Едва удържаше горещото плато от фурната. „Ами ако Емили ми чете мислите? Тя знае, че съм вдовица.“

Каже ли истината, ще разобличи Ерих в лъжа. А Марк? Той не би задал директно въпроса, но несъмнено я мислеше за вдовица.