Мери Кларк - Вик в нощта

— Не. Не съм аз.

— Мога ли да ви попитам защо влизате в контакт с бившия си съпруг? Тук всички знаем, че сте вдовица.

— Кевин искаше да види децата — каза Джени. — Настояваше да разтури осиновяването. — Изненада се как звучи гласът й. Виждаше Кевин пред себе си толкова ясно, сякаш стои тук, в стаята: скъпия му спортен пуловер, тъмната му коса, грижливо подстригана, жестовете му. Нарочно ли е инсценирал това изчезване, за да я държи в напрежение? Предупредила го бе, че Ерих се чувства много разстроен. Дали Кевин е живял с надеждата, че ще разстрои брака им, преди да е потръгнал?

— И какво му казахте?

— Когато го видях, а и когато се обади, му казах да ни остави на мира. — Гласът й набираше сила.

— Ерих, знаеше ли за срещата, известно ли ти бе това телефонно обаждане на седми март?

— Знаех за обаждането по телефона на седми март. Тук бях, когато той се обади. Но не знаех за срещата им с Джени. Мога да я разбера. Тя познаваше отношението ми към Кевин Макпартланд.

— И си бил у дома с жена си на девети. Така ли?

— Не. По-точно бях в хижата същата нощ. Довършвах новата си картина.

— Жена ти знаеше ли, че ще излизаш?

Последва дълго мълчание. Наруши го Джени.

— Разбира се, че знаех.

— Какво правихте същата вечер, мисис Крюгер?

— Бях много изморена и щом приспах децата, си легнах.

— Говорихте ли с някого по телефона?

— С никого. Почти веднага съм заспала.

— Разбирам. Абсолютно сигурна ли сте, че не сте поканили бившия си съпруг тук, докато Ерих отсъства?

— Не, не съм и никога не бих го сторила.

Джени сякаш четеше мислите на всички присъстващи. Знаеше, че не й вярват. Нейната чиния с недокоснатата храна стоеше на масичката за сервиране. Отдавна застиналата мазнина се извиваше като венец около говеждото месо, което по средата оставаше кървавочервено. Спомни си за тялото на Ранди, който опръска розите с тъмночервената си кръв и се отпусна върху тях. В този момент си помисли за окървавената глава на Кевин. Чинията започна да се върти, да кръжи около нея. Трябваше да излезе на чист въздух. Бутайки назад стола, тя се помъчи да се задържи на краката си. Последното, което си спомняше, бе изражението на Ерих. Загриженост ли бе, или раздразнение? Отвори очи и видя, че лежи на кушетката във всекидневната. Някой държеше мокра кърпа на челото й. Толкова добре й беше от студеното. Главата силно я болеше. Имаше нещо, за което тя не искаше да мисли — Кевин.

— Добре съм — прошепна, отваряйки очи.

Марк се наведе над нея. По лицето му бе изписана голяма тревога. Това й подейства успокояващо.

— Не го вземай присърце — каза той.

— Джени, мога ли да направя нещо за теб? — обади се Емили. „Сигурно се радва на състоянието ми. Тя е от тези, които искат да знаят всичко за всекиго“ — мислеше си Джени.

— Скъпа! — обади се Ерих умоляващо. Дойде и седна при нея. Взе двете й ръце и ги задържа в своите.

— Не стой близо до нея — предупреди Марк. — Трябва й въздух.

Главата й постепенно започна да се избистря. Бавно се надигна. Опита се да седне. От движението тафтената й пола шумолеше. Почувства как Марк оправя възглавницата зад гърба й.

— Шерифе, мога да отговоря на всички въпроси, които имате към мен. Съжалявам за станалото. Не зная какво се стовари изведнъж върху мен, напоследък не се чувствам добре.

Сега очите му изглеждаха по-широки и искрящи, сякаш се бяха превърнали в огромен фокус, насочен срещу нея.

— Мисис Крюгер, ще запиша показанията ви. Значи вие не сте телефонирали на бившия си съпруг на девети март, за да го извикате на среща, нито той е идвал тук вечерта?

— Точно така.

— Тогава защо ще казва на колегите си, че вие сте го извикали? За какво му е било да лъже?

— Предполагам, че се е оправдал с мен и децата, а му се е налагало да отиде на друго място. При някоя от приятелките си.

— Тогава защо вие толкова се разстроихте, като разбрахте, че е изчезнал? Нали допускате, че е при друга жена?

Устните й бяха толкова изсъхнали, че от тях не можеше дума да излезе. Заговори бавно, като учителка пред първокласници.

— Би трябвало да разберете, че е станало нещо непоправимо. Кевин е бил приет като редовен артист в „Гътри Тиътър“, нали така?

— Да.

— Трябва да го потърсите — настояваше тя. — Той никога не би проиграл такава възможност. За Кевин театърът е най-важното нещо в живота му.

След няколко минути всички си тръгнаха. Тя настоя да ги изпрати до вратата. Представяше си какъв ще бъде разговорът на Емил и с майка й.