Мери Кларк - Вик в нощта

— Тя ни махна с ръка да идем — обясни Джени. — Щеше да бъде жестоко, ако…

— Тя маха на всеки, който минава оттам — прекъсна я Ерих. — Затова трябваше да ме изчакаш. Щях сам да ти покажа всичко, скъпа. Руни е побъркана жена. Подадеш ли й пръст, ще ти отхапе ръката. Отново ще предупредя Клайд да не я пуска тук. Тя продължава да се мъкне дори и след като я уволних. Намирам я, че подрежда това-онова из къщата. Господ да ни е на помощ. Съжалявам я, Джени, повярвай ми, съжалявам я, но не знаеш какъв ужас е да се събудиш посред нощ и да я видиш до теб.

Той се обърна към Бет:

— Хайде, Мишлето ми, да свалим тия зимни дрехи от теб. — Вдигна я на ръце и за нейно огромно удоволствие я качи отгоре на хладилника.

— И мене, и мен също! — извика Тина.

— И теб, и теб — с престорен глас отговори Ерих. — Така най-лесно ще ви сваля ботушките от краката. Мамо, да не ги вдигам повече нагоре, нали?

Джени се доближи до хладилника, кимайки одобрително към Ерих. Успокои се едва когато разбра, че не съществува опасност за децата. Ерих се справяше отлично със събличането на дрехите им. После ги свали на пода и попита:

— А сега вие двечките ще ми кажете ли как се казвам?

Тина погледна към Джени:

— Татенце ли? — Тонът й беше въпросителен.

— Мама каза, че ти си единственият — допълни Бет.

— Мама ли ви го каза? — усмихна се Ерих, поглеждайки Джени. — Благодаря ти, мамо.

Елза влезе в кухнята. Лицето й бе зачервено.

— Мистър Крюгер — започна тя ядовито, — свърших си работата на горния етаж. Искате ли нещо специално?

— Горе ли? — недоумя Джени. — Исках да кажа… исках да помоля да не разделяме леглата на децата. Те ще си легнат след малко.

— Наредих на Елза да оправи стаята — обади се Ерих.

— Ерих, те не могат да спят на толкова високи легла — упрекна го Джени. — Трябва да поръчаме детски легла.

Хрумна й една мисъл, макар да знаеше, че рискува.

— Ерих, не биха ли могли малките да си починат следобед в твоята стая? Леглото там е доста ниско.

Гледаше го право в очите. Не изпускаше от погледа си и Елза, която веднага погледна многозначително към Ерих. „Доставих й удоволствие — помисли си Джени. — Знае, че той ще откаже.“

— Ще поговорим и по този въпрос. Но моята детска още не е годна за ползване. Елза ми каза тази сутрин, че заварила леглото ми разхвърляно — изрече с равномерен тон.

Джени въздъхна тежко. Не можеше да допусне, че Тина и Бет са отишли в стаята, преди тя да се събуди.

— Извини ме, Ерих — прошепна Джени.

— Скъпа, всичко е наред — каза той и лицето му просветна. — Нека децата поспят в леглата си. Скоро ще им купим и детски креватчета.

Джени затопли супата и придружи малките до стаята им. Когато издърпаха транспарантите, им каза:

— Чуйте ме и двете! Събудите ли се, не се разхождайте из стаите. Забранявам ви да лягате в други легла. Разбрано?

— Ама ние само в твоето… така правехме у дома — проплака Бет.

— Тук не е у дома. Обещайте, че няма да ядосвате татенцето. — После им се усмихна и ги целуна.

— Татенцето вика много силно — промърмори Тина. — Къде ми е подаръкът?

Сапуните бяха върху нощната масичка. Тина пъхна своя под възглавницата си.

— Мамо, благодаря ти за подаръка. Не сме идвали в леглото ти.

Ерих режеше филе от пуйка за сандвичи. Джени тихо влезе и затвори вратата на кухнята след себе си. Искаше й се да останат насаме, изолирани от всички в къщата.

— Ето ме — каза тя и го прегърна. — Снощи вечеряхме с децата. Това беше първата ни вечеря заедно. Остави ме да направя нещо в кухнята. Нека бъде първата ми изява в имението на Крюгерови. А ти ще приготвиш шампанското, което снощи така и не изпихме докрай.

Ерих докосна с устни косите й.

— Джени, снощната вечер беше вълшебна за мен. А за теб?

— Беше прекрасно.

— Не съм свършил кой знае какво тази сутрин. През цялото време си мислех как изглеждаш, докато спиш.

Той запали огън в печката. Ядоха сандвичи и пиха шампанско, седнали на кушетката.

— Знаеш ли какви мисли ме вълнуваха днес, докато се разхождахме? — обърна се тя към Ерих. — Разбрах, че тук, в това имение, има традиции. Аз не познавам моя род, потеклото си. Не зная дали майка ми и баща ми са от село или град. — Не зная дали мама е обичала да бродира или да рисува, дали е могла да свири на пиано. Колко е хубаво, че ти знаеш всичко за своите родители. Като погледнах в семейната гробница, и разбрах…

— Ти си била на гробището? — изумен попита Ерих.

— Да. Какво лошо има в това?