Мери Кларк - Вик в нощта

Погледна към порцелановия часовник на нощната лампа. Беше осем часът. Децата щяха скоро да се събудят. Можеха да се изплашат, като разберат, че са в чужда стая.

Тя тръгна боса към спалнята им. Когато мина покрай стаята на Ерих, погледна и се спря. Завивката на леглото беше отметната. Възглавниците — една върху друга. Влезе и пийна с ръка чаршафите — бяха още топли. Ерих е дошъл от спалнята им право тук. Защо?

Каза й, че не може да спи много, а може и да не е искал да я буди толкова рано. Доскоро е спал сам. Вероятно е искал да си почете. Но нали в тази стая не е живял от десетгодишен? Дочу стъпките на децата, които шумно я наобиколиха.

— Мамо, мамо!

Тя ги посрещна с разтворени обятия. Очите на Бет и Тина блестяха след дългия сън.

— Мамо, търсихме те — упрекваше я Бет.

— На мен ми харесва тук — обади се Тина.

— Получихме подарък — похвали се Бет.

— Подарък ли? Какъв е, миличка?

— И аз имам подарък! — извика Тина. — Благодаря ти, мамичко.

— Бяха на възглавниците — обясни Бет.

Джени погледна и се закова на място. В ръцете си децата държаха по калъп боров сапун.

Тя облече момичетата в новите им кадифени панталонки и тениски на райета.

— Не сме на училище, нали? — попита я Бет в очакване на положителен отговор.

— Не. Никакво училище — охотно се съгласи Джени.

Закопча презрамките на панталоните, облече им пуловерите и заедно слязоха на долния етаж. Жената, която идваше да почисти, беше вече там. „Усмивката рядко спохожда лицето й“ — помисли си Джени. Косата на жената бе така силно опъната назад, че я лишаваше от естественото й изражение. Джени й протегна ръка.

— Сигурно сте Елза. Аз съм… — тъкмо щеше да каже „Джени“, но си спомни смразяващия поглед на Ерих, когато приятелски поздрави Джо. — Аз съм мисис Крюгер. — После представи и момичетата.

Елза кимна с глава и сухо отговори:

— Старая се.

— Забелязах вече. Къщата свети от чистота.

— Кажете на мистър Крюгер, че онова петно от боя по стената на трапезарията не е от мен. Сигурно ръката му е била изцапана с боя.

— Не съм забелязала снощи такова петно.

— Ще ви го покажа.

Близо до прозореца тапетът беше леко зацапан. Джени се загледа, за да открие петното. „Мили боже, само с микроскоп можеш да го видиш!“ — учуди се тя.

Елза отиде да чисти във всекидневната, а Джени влезе с децата в кухнята. След закуска остави момичетата заобиколени от блокчета и боички за рисуване.

— Поиграйте си, а аз ще си изпия кафето на спокойствие. После ще се разходим.

Искаше й се да остане насаме с мислите си. Кой друг освен Ерих може да остави на възглавниците им боров сапун? Вероятно е влязъл при тях сутринта, за да ги види. Нищо лошо в това. Ерих обожаваше миризмата на бор. Повдигна рамене, изпи кафето си и се зае с облеклото на децата.

Навън беше ужасен студ, но поне не беше ветровито. Ерих й беше казал, че тук зимата е сурова. „Имаш късмет. Тази зима е малко по-мека от предишната.“

Тя се поколеба на външната врата. Ерих настояваше сам да ги разведе из имението си, да им покаже плевниците, оборите, конюшните.

— Нека минем оттук — предложи тя на децата.

Поведе ги зад къщата, към полето, което от изток обграждаше фермата. Вървяха, докато къщата се изгуби от погледа им. Когато се спуснаха по селския път, Джени забеляза оградата на семейното гробище. Около пет-шест паметника от гранит стърчаха изпод бялата снежна покривка.

— Мамо, какво е това? — попита Бет.

Джени отвори вратата и заедно с децата влязоха в ограденото място. Тръгна от паметник на паметник, четейки надписите. ЕРИХ ФРИТЦ КРЮГЕР (1843–1913) И ГРЕТХЕН КРЮГЕР (1847–1915). Прадядото и прабабата на Ерих. МАРТА (1875–1877) И АМАНДА (1878–1890). Две малки момиченца. Дядото и бабата на Ерих, Ерих Ларс и Олга Крюгер, родени в една и съща година. Тя починала през 1941, а той — през 1948. Ерих Ханс — едно бебе на осем месеца, живяло през 1911. „Толкова болка — замисли се Джени. — Толкова тъга. Две малки момиченца от едно и също поколение и едно момченце от следващото. Как са понесли хората подобна мъка?!“ Стигна до следващия паметник — ЕРИХ ДЖОН КРЮГЕР (1915–1979). „Това е бащата на Ерих.“

В южния край на гробището имаше самотен паметник, отдалечен от останалите. Тъкмо него търсеше сега Джени. Прочете надписа: КАРОЛАЙН БОНАРДИ КРЮГЕР (1924–1956).

Майката на Ерих и баща му не бяха погребани един до друг. Защо ли? Другите паметници бяха разрушени от времето, изоставени, а този тук изглеждаше, като да бе почистван скоро. Дали любовта на Ерих към майка му е причина за грижите за гроба й. Необяснимо защо Джени внезапно почувства бодеж в гърдите от безпокойство. Опита се да се усмихне.