Мери Кларк - Вик в нощта

— Предупредих Джо да не говори с теб, докато аз не те видя. Барон ще оздравее след седмица-две. Допускам, че Джо не е дръпнал достатъчно силно вратата! Не допускам обаче, че го е направил нарочно. Знаеш колко обича животните.

— В неговото семейство никой нищо не прави нарочно — подхвърли саркастично Ерих. — Но успяват да те наранят. Ако Барон остане куц…

— Няма да окуцее. Направих му вече превръзка. Защо не дойдеш с мен да го видим заедно? Тъкмо ще се успокоиш.

— Най-добре ще е — отсече Ерих и посегна към палтото на закачалката срещу кухнята.

Марк го последва. На излизане той се обърна към Джени с думите:

— Още веднъж добре дошли и приемете моите извинения за лошите новини, които донесох.

А когато вратата хлопна след тях, тя чу спокойния му дълбок глас да увещава Ерих: „Не се разстройвай.“

Джени изкъпа децата, прочете им приказка, както правеше обикновено, и щом усети, че заспаха, тихо, на пръсти излезе от стаята. Беше изтощена до крайност. Опита се да събере едно до друго леглата на децата. Стаята — само преди час олицетворение на ред — сега изглеждаше в пълен безпорядък. Куфарите на пода бяха разтворени. Тя дълго тършува в тях, докато намери дрешките на децата. Реши, че сега не е време за подреждане. Всичко можеше да почака до утре. В този миг пред нея се изправи Ерих. Тя долови промяната в израза на лицето му, докато той наблюдаваше стаята.

— Скъпи, нека оставим всичко — въздъхна тя дълбоко. — Зная на кое къде му е мястото, но с това ще се справя утре.

Той се опитваше да преодолее нещо у себе си.

— Не бих могъл да си легна и да оставя всичко тук така.

Минути му бяха достатъчни, за да сложи всичко отново в ред. Тя беше твърде уморена, за да протестира. Той не отмина дори детските легла. Обърна ги, както бяха. Едва когато постави и обувките на малките пред леглата им, а куфарите вдигна над гардероба, Ерих затвори вратата на стаята — Джени я бе оставила открехната. Стаята бе отново в предишния си вид. Ерих бе свършил всичко толкова безшумно, че момичетата не се събудиха. Джени повдигна рамене. Трябваше да му бъде благодарна. Знаеше това. Но не можеше да си позволи риска да събуди децата тъкмо в първата си брачна нощ. В хола Ерих я прегърна.

— Скъпа, зная колко труден и дълъг бе за теб денят. Очаква те гореща вана. Докато се изкъпеш, ще приготвя вечеря за двама ни. Шампанското вече е изстудено. Ще ти поднеса хайвер, купен от „Блумингдейл“. Как ти звучи това, а?

Той успя да помете яда, който напираше в нея.

— Твърде добър си, за да си истински — усмихна се Джени.

Банята й помогна. Тя се потопи в горещата вода и започна да се наслаждава на необичайно дълбоката вана, която все още беше с оригиналните си месингови крака. Мускулите на тялото й се отпуснаха. Отпусна се и тя. Едва сега осъзна защо Ерих избягваше да описва къщата. Какво всъщност й бе казал той? О, да. Неща от рода на „Нищо не се е променило, откакто Каролайн почина“ и „Може да сменим само някои от завесите, не е необходимо да правим ремонт“.

Нищо ли не беше се износило през всичките тези години? Или Ерих искаше по някакъв начин да запази присъствието на майка си тук? Любимата й борова миризма още се носеше из стаята. На масичката стояха недокоснати нейните тоалетни принадлежности. Интересно, дали ще намери по четките и гребена коси от Каролайн?

Голяма грешка бе допуснал бащата, като не бе върнал Ерих в стаята му. След смъртта на майката всичко в къщата бе останало вкаменено. Времето тук бе спряло. Тази мисъл я накара да потрепери, но тя побърза да я отпъди. „Мисли за себе си и Ерих — самоубеждаваше се Джени. — Забрави за миналото. Помни само, че вие двамата си принадлежите.“ Пулсът й заби учестено.

Изведнъж тя се сети за красивия пеньоар и нощницата в новия куфар. Купила ги бе от „Бергдоф Гудман“ с последния чек за разплащане със съкровеното желание да бъде тази вечер истинска младоженка.

Излезе от ваната като новородена и посегна за кърпата. Огледалото над умивалника беше цялото в пара. Изпита неудържимо желание да се огледа. Изсуши с кърпа стъклото и погледна в него. Вместо синьозелените си очи видя лицето на Ерих. Той бе влязъл толкова тихо, че Джени не бе доловила и най-малкия шум. Инстинктивно се загърна с пешкира.

— О, Ерих. Изплаши ме. Не чух кога си влязъл.

Очите му бяха приковани в нея.

— Помислих, че ще поискаш да облечеш нощницата си, скъпа. Ето ти я.

Подаде й сатенена нощница в зеленикавосин цвят и с дълбоко триъгълно деколте отпред и отзад.