Мери Кларк - Вик в нощта

Паркетът в хола светеше от чистота, стените бяха в нежни тонове, а полилеят — кристален. Вита стълба с перило от дърворезба водеше към втория етаж. Навсякъде — картини и всяка в десния ъгъл носеше самоуверения подпис на Ерих. За миг Джени остана като онемяла пред тях.

Джо влезе с момичетата и двете тръгнаха с него нагоре по стълбата.

— Не тичайте — предупреждаваше ги той, но малките, освежени от съня, кипяха от енергия и любопитство да видят всичко с очите си.

Без да ги изпуска от погледа си, Джени слушаше внимателно обясненията на Ерих. Той вървеше пред нея и с пръст посочваше всяко нещо в къщата. Изглеждаше като дете, което гордо показва играчките си.

— Тази маса е от осемнадесети век — спря се той пред елипсовидна мебел от орехово дърво с мраморни крачета.

Газови лампи с орнаменти, сега електрифицирани, украсяваха от двете страни канапето с високата облегалка.

— Дядо ми го е поръчал в Австрия. А лампите са от Швейцария.

Над същото канапе беше „Спомен за Каролайн“. Светлината над картината я накара да почувства жената по-близка, отколкото тогава, пред витрината на галерията. Джени разбра, че това осветление и тази стая подчертаваха и нейната прилика с Каролайн. Сякаш жената от картината я гледаше право в очите.

— Почти като икона — изрече на глас Джени. — Като че ли ме следи с очите си.

— И на мен така ми се е струвало — обади се Ерих. — Мислиш ли, че е възможно?

Огромният палисандров спинет, тутакси привлече вниманието на момичетата. Те се покатериха на тапицираната с кадифе табуретка и започнаха да натискат клавишите. Джени видя как Ерих се намръщи, когато Тина ритна с крак табуретката. Тя бързо свали децата оттам въпреки протестите им.

— Нека разгледаме и останалата част от къщата — предложи на Ерих.

Трапезарията бе изцяло запълнена от банкетната маса — толкова голяма, че около нея свободно можеха да се наредят дванадесет стола — Всяка облегалка бе с гравиран орнамент във формата на сърце. На стената в дъното висеше кувертюра вместо гоблен. Изработена бе от шестоъгълници, обточени с фестон, а по средата имаше избродирани цветчета. Тя внасяше свежест в строгата и стилна стая.

— Майка ми я изработи — каза Ерих. — Виж, нейните инициали.

Шкафовете по стените в голямата библиотека бяха от орехово дърво. На всяка полица имаше редици ценни книги. Джени се загледа в някои заглавия.

— Дали ще ми стигне времето! — възкликна тя. — Нямам търпение да наваксам с четенето. Колко такива книги имаш?

— Хиляда сто двадесет и три.

— Знаеш точния им брой?

— Разбира се.

Кухнята беше огромна. На стената отляво бяха наредени всички домакински уреди. По средата на помещението бе поставена кръгла дъбова маса със столове. На източната стена бе закрепена гигантска чугунена печка с полирани до блясък хромникелови части, а слюдените й прозорци подсказваха, че с нея може да се отоплява цялата къща. Отстрани до печката имаше люлка с нацепени дърва, готови за горене. В тази стая, както и в другите, които Джени видя, всяко нещо бе поставено на строго определено място.

— Малко по-различно е от твоя апартамент, нали, Джени? — В тона му имаше нотка на гордост. — Затова нищо не ти казах предварително. Държах да видя и да се насладя на реакцията ти.

Джени понечи да защити апартамента си, но набързо се съгласи с Ерих.

— Да, тук всичко е с огромни размери. А колко са стаите в къщата?

— Двадесет и две — гордо обяви Ерих. — Нека хвърлим поглед на спалнята, а утре ще продължим обиколката си.

Той обгърна с ръка раменете й, докато се качваха по стълбите. Жестът му донякъде стопи чувството й на отчужденост. „Все едно че съм на обиколка из някой замък. Можеш да гледаш — не можеш да пипаш“ — мина през ума й.

Семейната спалня беше голяма ъглова стая в предната част на къщата. Тъмните махагонови мебели блестяха с кадифената си патина. Масивното легло с балдахина беше покрито с тъмночервен брокат. От същия тъмночервен брокат бяха балдахинът и драперията. Кристалната купа отляво на тоалетната масичка бе пълна с калъпчета боров сапун. До нея отдясно имаше сребърен несесер с инициали. Всеки предмет от него се измерваше в инчове. Несесерът беше на бабата на Ерих, а кристалната купа — на Каролайн, от Венеция.

— Каролайн не обичаше да се парфюмира, но обожаваше миризмата на бора. А сапунът е внос от Англия — поясни Ерих.

— Мамо, тук ли ще спим с Тина? — попита Бет.

Ерих се засмя.

— Не, Мишлето ми. Ти и Тина ще спите в другата стая — срещу хола. Искате ли да видите и моята стая? — предложи той. — Тя е съседната.