Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Отпусна тетивата и стрелата излетя. Във въздуха се разнесе тихо бръмчене, сякаш от разсърдена оса, последвано от меко „туп“. Блясъкът от прицела изчезна, но в замяна на това ясно се видяха насочващите пера на стрелата, пронизала шията на снайпериста.

Полицаят на неговото ниво се обърна и започна да се връща обратно. Спря точно срещу Сайго и вдигна глава нагоре. Нещо тъмно и мокро беше капнало на рамото му. Той премести автомата в лявата си ръка и се приготви да направи съобщение по подвижната си радиостанция.

Сайго се стрелна към него — една едва доловима сянка в мрака на нощта. Лявата му ръка беше вдигната високо във въздуха, китката й беше напъхана в тънка стоманена ръкавица, чиито пръсти представляваха остри като бръснач рачешки щипки.

Полицаят имаше време само да си отвори устата. В следващия миг щипките се впиха в гърлото му, разпраха го чак до гърдите, на всички страни се разлетяха парчета от дрехите и бронираната му жилетка, примесени с късчета кожа и вътрешни органи.

От огромната рана кръвта бликна като черен фонтан, тялото на жертвата се разтресе сякаш от електрически ток. Въздухът наоколо натежа от противната воня на смъртта — силна и натрапчива като пролетен аромат на жасмин.

Той се отдръпна от трупа и взе в ръце лъка, до този момент останал невидим в сянката на стената. По лицето му пробяга подигравателна усмивка, предизвикана от вида на глупавата и съвсем безполезна бронирана жилетка.

Сега идва ред на просторното преддверие, помисли си спокойно той. Нямаше причини, да бърза, горе положително го очакваха. Представи си как се облива в пот тлъстото лице на Томкин, който няма начин да разбере какво става долу.

Шумът от придвижването му беше по-незабележим дори от топлия южен ветрец, който полъхваше между носещите подпори на небостъргача. В следващия сектор се натъкна на друг полицай, облечен в цивилни дрехи. Прокрадна се зад гърба му, с едно-единствено светкавично движение преметна през врата му черно найлоново въженце с широк възел в средата. Рязко завъртя китки и дръпна назад, възелът се впи в адамовата ябълка на жертвата.

Точно в този момент обаче Сайго допусна да бъде изненадан. Човекът рязко се извъртя и вместо да посегне към впитото в гърлото му въже, изведнъж скочи отгоре му. Беше страхотно як и Сайго почувства как губи равновесие, а около кръста му се сключват две огромни ръце, дебели като греди. Успя да му нанесе рязък ритник в кокалчетата, ръцете го изтърваха, но тялото му не можа да се справи с инерцията на политането.

В следващия миг полицаят беше отгоре му, въздухът свиреше на пресекулки от гърлото му, тежестта на огромното му тяло беше смазваща. Ръцете му ритмично започнаха да нанасят саблени удари, но ефектът им беше ограничен поради прекалената близост между двамата.

Сайго за момент премина изцяло в отбрана, всичките му сетива бяха ангажирани с измъкването изпод тази смазваща тежест, по шията му потекоха вадички пот и започнаха да квасят черната дреха.

Проклинайки се за прекалената си самоувереност, той най-сетне успя да освободи дясната си ръка, в дланта й проблесна освободеното от скритата пружина острие, което миг по-късно потъна дълбоко в ключицата на противника. Полицаят изпъшка от острата болка, но хватката му си остана все така желязна. До дясното ухо на Сайго нещо остро, прещрака и той разбра, че вече няма лък.

Колената на полицая се стовариха върху гърдите му, опитвайки се да изкарат въздуха от тях. Това беше грешка. Но откъде можеше да знае, че Сайго е способен да издържи без въздух цели седем минути?

Вниманието на нинджата се насочи към торса на противника. Липсваше му достатъчно пространство, за да използва ефективно острите куки на пръстите си. Затова събра в стегнато снопче пръстите на дясната си ръка и светкавично ги насочи в страничната част от корема на мъжа, малко под гръдния кош. Ударът беше жесток, сякаш нанесен с нож. Но този път се прояви ползата от бронираната жилетка, която спаси собственика си от неминуема смърт, макар че той отново простена от силната болка.

Близко до отчаянието, Сайго рязко ръгна със своето „тецуи“ гръдната кост на противника си. Тя пропука от тежестта на удара и огромното тяло отгоре му изведнъж омекна. Той незабавно се възползва от предимството, рязко се завъртя настрана и най-накрая беше свободен. Ръцете му светкавично преметнаха за втори път найлоновото въженце около врата на зашеметения противник, после рязко, го стегнаха, използвайки и силата на раменните мускули.