Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

— Кой ще е този някой? Кой се интересува за мадамата?

— Точно сега не мога да кажа…

— Може би ще успееш да разбереш, Мати — въздъхна Кроукър.

— Може би — съгласи се Мати. — Какво ще кажеш за цената, устройва ли те?

— Устройва ме.

— Окей, ето ти диамантчето… — Името, което чу Кроукър, беше Алекс Логън. Към него беше добавен адрес и телефонен номер в Кий Уест, Флорида.

— За другото трябва да действаш светкавично — напомни Кроукър. — Всеки момент мога да потегля на юг, разбираш, нали?

— Толкова ли е спешно? — промърмори Мати.

— Вече забравих кога съм ползвал отпуск за последен път…

— Добре, лейтенанте, ще стане… Нали не се сърдиш? Бизнесът си е бизнес, нищо не може да се направи…

— Не се сърдя. Благодаря ти за вота на доверие… Имам чувството, че може да ми потрябва.

В гласа отсреща се появи видимо оживление:

— Хей, я кажи… дебела ли е работата?

— Какво те интересува?

— Нали и аз съм вътре, как какво! До гуша съм вътре! Искам да зная само едно — дали съм вътре в куп фъшкии, или…

— Още не знам. Ще го преценят съдебните заседатели… Може да се окаже, че действително си в такава купчина, каквато имаш предвид…

— Ами тогава да се покривам, а?

— Твой проблем. На мен идеята не ми звучи чак толкова лошо…

— Я бъди малко по-конкретен, лейтенанте!

— Не искам да ми пресъхват кладенците… В това отношение си падам малко нещо тексасец…

Смехът на Мати Устата прозвуча като драскане с пирон върху ръждива ламарина:

— Ха-ха… Всичко, което съм днес, го дължа на тебе, мой човек!

— Затова го пази, Мати, пази го!

Скочи в колата и се отправи към управлението. Тази сутрин онова шкембе Финиган никак няма да се зарадва на срещата им!

Да върви по дяволите! Кроукър скочи с цялата си тежест на спирачката, удари с длан клаксона, после отново натисна газта. Дано получи удар, като го види как мъкне Алекс Логън чак от Флорида!

Само да я накара да проговори! Страхът е най-страшното оръжие, измислено от човека. Ако не греши в основните пунктове, може да бъде сигурен, че малката му кавга с Томкин е постигнала желаната цел. Едно мъртво дело внезапно се съживява. Сега остава да открие директната връзка между Алекс Логън и Рафаел Томкин. За момент се запита дали да не възложи тази задача на Вегас. Няма да е зле някой да се поразрови в помията и да открие кой си пъха носа в нея, докато той самият е в Кий Уест. После се отказа. Няма да бъде честно да стовари в скута на бедния Вегас такава огромна торба с лайна! Не, по-добре да свърши сам и двете работи… Разчет. Ще му трябва строг разчет на времето…

И една солидна порция късмет.

— Вчера видях Джъстин — каза Никълъс. — Помолих я да се върне в Уест Бей Бридж, докато свърши всичко това.

Кроукър затръшна вратичката на колата и се приближи към него.

— Добре си направил. И аз казах на Гелда да отиде при някоя приятелка. Просто за да не си бъде у дома…

Над главите им се извисяваше небостъргачът на Парк авеню, наполовина обвит в скеле, наполовина блестящ с новата си фасада.

— Горе ли е? — махна с ръка Кроукър.

— Там трябва да е — отвърна Никълъс и двамата поеха по дървеното мостче над недовършения тротоар. — Първо на него обясних как стоят нещата. Куражлия е това поне трябва да му се признае…

— На твое място не бих му признал нищо! — изръмжа Кроукър. — Бас слагам, че хубавичко си е направил сметката, преди да приеме условията ти…

— Разбира се, най-вече за начините, по които би могъл да се отърве от Сайго… Мислиш ли, че му е много приятно да го преследват като дивеч?

Кроукър пусна една крива усмивка:

— Ами! Дори и той не би трябвало да изпитва удоволствие от такова нещо!

Вратите на асансьора се разтвориха пред тях.

— Къде са хората ти? — попита Никълъс.

Кроукър погледна часовника си:

— След около петдесет минути са тук. ГТЗ в пълен състав. За невежи цивилни като теб това означава група за тактически задачи, оборудвана с всичко необходимо — сълзотворен газ, автоматично оръжие, дори и двама супер снайперисти с мерници за нощно виждане. На петстотин метра улучват петак дори в пълен мрак! Всички ще носят, бронирани жилетки, всички са майстори в ръкопашния бой. — Вратата се отвори и те излязоха на последната площадка. — Томкин просто трябва да си наляга парцалите!

— Слушай, Томкин ще го оставиш на мен, ясно ли ти е? Стой настрана и си трай. Хапе те просто защото го е страх от теб!

— Тъй, тъй! — ухили се Кроукър. — Такива приказки са музика за слуха ми!