Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Петстотин на Фа Шан!

— Осемстотин за Куция Су! Той е днешният фаворит!

— И двамата грешите, за Бога! Техните гребци са слаби като детска пикня! Хилядарка на лодката на Тцун-Трите клетви!

— Колко сте неблагодарни на нашия домакин! — извика четвърти глас. — Залагам шибаната си седмична надница, че „Драконът“ на Т. И. Чун ще бъде пръв!

Това възпламени нова вълна от залагания, още по-разгорещена от предишната.

Присвил очи, Т. И. Чун ги наблюдаваше от рубката на едномачтовия си платноход „Луун Ван“ — „Кралят на драконите“. Беше кръглолик мъж, който би могъл да бъде както на шестдесет и пет, така и на осемдесет години. Тялото му беше невисоко и слабо, коприненият костюм в цвят на ментов чай беше скроен така, че да подчертава фигурата му. На краката си имаше меки кожени мокасини, направени по поръчка чак в Лондон.

Денят беше неделя — „Двойната петица“. Според китайския календар това означаваше петият ден на петия месец. На този ден Т. И. Чун по традиция организираше празнично плаване на борда на яхтата си за приятели, делови познати и врагове. Вземаше ги от централния пристан и потегляше оттатък острова, към мястото на традиционната регата „Луун Ван“. Тя се провеждаше едновременно в Стенли, Тай По и Яматай, но най-престижната част от нея беше тук, в Абърдийн.

— Две хиляди за Фа Шан! Неговата яхта спечели първата и третата от предварителните гонки! Току-що видях как един огромен гларус кацна на носа му! Имам силно предчувствие в свещения си орган!

— С негова помощ вземаш всичките си решения! — извика някой и тълпата избухна в смях. — Две хиляди и петстотин за Куция Су! Така ми нашепват Боговете на дъжда!

— Три хиляди за Т. И. Чун! Нали той спечели миналата година? Боговете са ми свидетели, че и тази ще стори същото!

Никой не спомена на глас за слуховете, които плъзнаха след миналогодишната регата. Официален протест нямаше, но повечето от присъстващите знаеха, че яхтата на Т. И. Чун беше направила непозволена маневра, предизвикала сблъскване между друга яхта и лодката на Тцун-Трите клетви само на стотина метра преди финала. Именно така Т. И. Чун се беше добрал до победата. Днес всички се питаха дали не е настъпил моментът за отмъщението на Тцун.

Говореше се, че регатата „Луун Ван“ се провежда отпреди 2300 години. Според легендата, поетът държавник Чу Юан се превърнал в национален герой, като се удавил в езерото Донтин в днешната провинция Юнан в знак на протест срещу нечовешката политика на управляващия принц.

Флотилия от местни рибари тръгнала да го търси, но всичко било напразно. В крайна сметка хората се отказали и успокоили духа на поета, хвърляйки оризови питки във вълните на езерото. Така злите духове щели да го оставят на спокойствие.

Разбира се, имаше и други легенди за произхода на „Луун Ван“, но Т. И. Чун особено много харесваше именно тази.

Яхтите с издължени силуети и ярко изрисувани драконови глави на носа започнаха да се подреждат на стартовата линия и той насочи вниманието си към вълненията, съпътстващи всяко състезание от този род. Лодките имаха по петдесет гребци, на носа седеше човек с барабан, който даваше такт. Собствениците им бяха транспортни магнати като Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви, риболовни компании, спортни клубове. Участваше дори и една полицейска яхта, но никой не залагаше на нея, тъй като останалите участници в регатата предварително се бяха погрижили за провала й.

През последните няколко години главни претенденти за отличието бяха яхтите на Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви. Залаганията бяха огромни, откритото съперничество придаваше на регатата особено пикантен привкус. Двамата могъщи тайпани мереха сили на финансовата арена и това даваше храна на най-невероятни слухове. Тълпата им завиждаше и ги боготвореше, те бяха жива легенда за обикновените хора, които никога нямаше да стигнат до подобни висини на лично благополучие. Регатата „Луун Ван“ обаче позволяваше на тези хора поне за няколко часа да бъдат наравно с великите тайпани, да вкусят от сладостта на победата или горчивината на поражението. Разбира се, чрез най-често срещания в Китай начин — залагането.

По традиция главните участници в регатата не залагаха и тази героична проява на въздържание усилваше още повече комарджийската страст на публиката. С изключение на сър Джон Блустоун. Високата му фигура стърчеше на мостика редом с Т. И. Чун. Двамата си разменяха по някоя дума и сякаш изглеждаха загрижени от повишаването на напрежението край себе си. Отваряха поредната ледена бира „Сан Мигел“ през равни интервали с точността на роботи. Пиеха направо от бутилките, на дълги и жадни глътки.