Ерик Лустбадер: Владетелят (Част II)

Линията на участниците в регатата се оформи, красивите корпуси на яхтите леко се полюшваха върху вълните на залива Абърдийн. На осемстотин метра от тях се полюшваха златночервените вимпели на финала, разстоянието дотам беше разчистено от различните морски съдове, които бяха на постоянна котва в пристанището.

— Вятърът се усилва — обади се един от гостите на Т. И. Чун и огледа небето с присвити очи. Изплю се във водата и добави: — Северозападен… Може би ще окаже влияние на гонката… Но по какъв начин? Коя лодка ще се затрудни и коя ще бъде улеснена, за Бога?

— Сега ще си проличи опитът на капитаните — промърмори друг. — Проклет дъжд! Как да залага човек в подобно време?

— Уменията на капитана личат, независимо от времето — констатира авторитетно трети. — Какво означава шибаният дъжд, ако боговете са с него? Ще победи този, на когото е писано! — на устата му се появи подигравателна усмивка. — Какво става със свещения ти орган? Сигурно се е превърнал в червейче! Все още имаш време да си оттеглиш залога…

— Пепел ти на устата! — промърмори първият. — Вече съм направил избора си и нищо не може да ме накара да го променя! Нито боговете, нито шибаното време!

— Браво, достопочтени Ву! Това се казва дух! Искаш ли да заложим на дъжда? Аз казвам, че няма да завали преди последния тур. Ти какво ще кажеш?

Достопочтеният Ву близна дебелия си показалец и го вдигна високо над главата си.

— Тук грешиш, Достопочтени Суун! — изръмжа със задоволство той. — Приемам залога, нека боговете ми помагат!

Т. И. Чун мълчаливо се усмихна. Приличат на деца, които играят на зарове, помисли си той. Докато аз самият имам по-други идеи как да харча парите си. Беше убеден, че само интересната гонка и възможността за наддаване бяха събрали толкова много хора на яхтата му. Пристанищните води отмиваха лошите мисли, гостите весело се закачаха и си подвикваха. Но всички те се страхуват от мен, въздъхна Т. И. Чун. Всички, с изключение на Блустоун. Този „гуай лох“ е могъщ, но не толкова, колкото си мисли…

— А-а-а! — изригна тълпата. — Тръгнаха!

— Вятърът се усилва, при това е насрещен!

— Лодките отдясно набират преднина! Дявол да ги вземе проклетите „гуай лох“! Гледайте, гледайте!…

Яхтата на Т. И. Чун стартира лошо, но насрещният вятър забавяше тази пред нея. Скоро тя се изравни с лодката на Куция Су, задмина я и пое по пенестата диря, оставена от водача — яхтата на Тцун-Трите клетви. Разстоянието се преполови, настъпваше времето за решителни действия.

— Вижте как легна на вълните! Не може да задмине лодката на Достопочтения Тцун!

— Кръв и пикня! — изруга Суун. — Той се крие от вятъра в сянката на Тцун и скоро ще се възползва!

— Да, да! — развикаха се останалите. — Суун е прав, точно така ще стане!

Всички се бяха надвесили над перилата, потни и възбудени. Небето помръкна, топлият вятър се усили. Атмосферното налягане бързо се понижаваше.

Лодките на Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун взеха последния завой и тръгнаха обратно, преследвачите им бяха съвсем близо зад тях. В този момент започна да вали.

— Ей! — радостно извика Суун. — Боговете са с мен!

Лодките наближаваха финала. От борда на „Луун Ван“ се виждаше как гребците напрягат гърбове, лъскави от пот И дъждовни капки. Във въздуха гърмяха ракети и фойерверки, шумът ставаше непоносим.

Т. И. Чун остана до сър Джон Блустоун и доволно отпиваше от бирата си. Двамата си разменяха тихи реплики и бяха напълно спокойни. Сякаш предварително знаеха изхода от състезанието.

— Ако лодката на Достопочтения Чун не направи нещо… — въздъхна загрижено Суун.

— Ето, ето! — възбудено го прекъсна Ву. — Тръгнаха!

Развоят на събитията можеше да се наблюдава съвсем ясно, въпреки пурпурната заря на хоризонта и тежките водни струи, които се спускаха полегато откъм връх Виктория.

— По дяволите! Проклетата буря ще развали точно финала!

— Хилядарка, че регатата ще завърши!

Сега вече се виждаше, че преднина имат гребците на Тцун-Трите клетви. Във въздуха продължаваха да се носят неистови крясъци, накъсвани от трясъка на фойерверките. Комарджиите залагаха като луди.

Лодката на Т. И. Чун започна отчаяния си финален спринт. Петдесетте гребци увеличиха усилията, гърбовете им се снижаваха и изправяха в пълен синхрон. Скоро успяха да се изравнят със съперника, красиво изписаните драконови глави сякаш оживяха и нетърпеливо се устремиха към напиращата буря.

След миг ги връхлетя зеленикавата стена на дъжда. Островът се стопи в мрака, за момент останаха сами сред вълните. Дори тумбестите джонки, които поклащаха черните си туловища зад пристана на стотина метра по-нататък, изведнъж се превърнаха в неясни петна.