Ерик Лустбадер: Владетелят (Част II)

В момента, в който беше сигурен, че ще успее да я спаси, тя тикна остатъка от „фу“ в ръката му. Защо? Защо не притежава и другата част, която го свързва с Джейк Мейрък?

На практика беше уверен, че двамата са свързани далеч преди тези трагични събития. От разпокъсания и непълен дневник на майка си, открит сред личните й вещи, ставаше ясно, че двамата с Джейк са наследници на смъртната вражда, която е съществувала между техните майки.

Именно майката на Джейк беше пребила Юмико, след което я беше дамгосала с нажежено желязо, за да увековечи варварската си жестокост и да й отнеме баща им.

Нима край реката Сумчун не беше се повторил именно този ужасен миг?

Но сега ставаше въпрос за „фу“ — източника на неограничена власт. Джейк беше притежавал част от него, после и той… От един и същ източник. Кой? Юмико? Дали майката на Джейк не е откраднала част от собственото „фу“ на Юмико по време на онова нападение? Но откъде ще се появи това „фу“ в една японка, каквато е Юмико?

И не по-маловажно — чия сила представлява то? Резидентът на Джейк Мейрък? Защо тогава и той — Ничиреншу, притежава част от него? Техните резиденти са на два противоположни полюса.

Тези въпроси зададе на своя резидент веднага след инцидента на Тцуруги.

— Ти си бъдещето — отвърна Резидента. — Можеш ли да възприемеш това?

— Мога да възприема всичко на този свят, но не и това, което представляват двете парчета кехлибар…

— И какво е то?

— Не искам да имам нищо общо с Джейк Мейрък. Подозирам, че изровеното парче от „фу“ няма нищо общо с майка ми. По-скоро е сложено там от теб, при това нарочно. Отдавна имаш желанието да ме свържеш с Джейк Мейрък, по един или друг начин.

— Дори и да е така…

— Не! — изкрещя в слушалката Ничиреншу. — Няма да стане!

— Мисля, че по този въпрос изобщо нямаш избор — долетя по жицата спокойният и някак безжизнен глас на Резидента. — Първо — това „фу“ действително принадлежи на майка ти. Второ — ти си длъжен да изпълняваш заповедите ми. Нима допускаш, че променяме бъдещето, предопределено от майка ти, просто ей така? Аз никога не работя по този начин. Нещата са предварително планирани, всеки участник в събитията играе строго определена роля.

— Това вече е прекалено! — извика Ничиреншу. Мариана продължаваше да пропада през пластовете на въображението му, кръвта й отново оплиска лицето и раменете му. Очите й не изпускаха неговите. — Не можеш да се правиш на Господ! Тази манипулация е отвратителна и едва ли има някакви шансове за успех.

— По-добре се моли на Буда или на превъплъщението, в което вярваш, операцията да има успех! — леко повиши тон Резидента. — Иначе ни чака пълна разруха!

— В какво отношение?

— В каквото се сетиш! Америка, Русия, Китай — всички ще пострадат. Под заплаха е съществуването на целия свят!

— Какво общо има това с мен и Джейк Мейрък?

— Ще разбереш, когато се срещнете.

— Вече на няколко пъти се срещахме — отвърна Ничиреншу. — И единствен резултат от тези срещи беше смъртта.

— Нещата ще се променят от „фу“. То ще ви свърже завинаги, ще ти даде живот. Можеш да бъдеш сигурен в това.

Не вярвам в Буда, не вярвам изобщо в нищо — това искаше да каже той. Затова не вярвам и на теб. Но не го каза.

Главата му гореше, изпълнена с разпокъсани мисли. Изтощен до крайност, той политна и се отпусна в прегръдката на Камисака. Тя успя да блъсне вратата с крак, после го въведе в миниатюрната дневна.

Наведе се с цената на известни усилия и отмести учебниците от футона, който беше нагънат във формата на диван. После двамата заедно се строполиха отгоре му.

Тя направи опит да се отдръпне, но той я задържа.

— Чай…

— Не сега — промърмори той, заровил глава в рамото й. — Не си отивай…

Камисака се почувства разтревожена и радостно възбудена едновременно. Вдигна ръка да го погали по главата така, както майка й правеше с по-малките й братя. Сърцето й се свиваше от мъка заради болката му, но в душата й се промъкна радостно ликуване. Той отново се беше върнал при нея! Той има нужда от нея! Тя отлично знаеше, че би могъл да отиде в друго убежище, но беше дошъл именно тук, при нея!

— Ничиреншу-сан — прошепна тя и целуна косата му. Какво се беше случило с него? Неговият свят беше пълна загадка за нея. Четеше вестници и знаеше, че съществува наемен убиец на име Ничиреншу. Но някак не можеше да свърже това създание на чуждия и враждебен свят с мъжа, когото обичаше с цялата си душа.

Сега обаче, видяла лицето му, тя изведнъж пожела да узнае всичко. Искаше да разбере какво може да доведе човек до толкова разнебитено състояние. Искаше да разбере какво е направил, защо го е направил…