Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Пръстите му леко докоснаха капака на кутията, устните му се разтвориха и той почти беззвучно прошепна:

— Това е кокоро… — Подобно на повечето японски думи, и тази означаваше много неща: сърце, дух, кураж, решителност, вълнение, скрита двусмисленост и още много други… Най-общо можеше да се каже, че отговаря на израза „сърцевина на нещата“. — И то е истинска магия. Майка ти е знаела това. Съмнявала се е дали баща ти го знае, но за теб е била сигурна… Защото е било предназначено за теб… — Младежките му очи искряха, пълни с живот, а дори и с нещо повече от живот: — Девет е ключовото число, Никълъс. Тук има девет изумруда, всеки от тях е предназначен да пречупи по една от деветте ръце на кужи кири…

Сайго се събуди точно един час преди разсъмване и безшумно се изправи от рогозката. През този последен ден имаше много работа, часовете му сякаш изтичаха като пясък въпреки прецизното планиране. За пръв път от седмица насам беше спал дълбоко и непробудно, без никакви кошмари.

На улицата беше преди изгрев-слънце. Насочи се дълбоко в сърцето на Гринич Вилидж, откри огромния склад-магазин за употребявани дрехи и обмундировка от армията и флота, откъдето купи тъмна на цвят специално усилена раница. Хвана с две ръце презрамките й и ги опъна, после си тръгна, доволен от покупката.

Прекоси пеш квартала — на този етап предпочиташе да използва само градския транспорт — и хлътна в близката спирка на метрото. Изскочи на повърхността на Четиридесет и седма улица и се насочи пеш към Бродуей. Там откри магазина за театрален реквизит.

Третото му отбиване беше в „Брукс Брадърс“, откъдето излезе в лек бежов костюм. Сакото му стоеше чудесно, но панталонът изискваше малко скъсяване. За тази цел се отби при един шивач, откъдето си купи и шапка с плоско дъно, която му стоеше смешно през деня, но през нощта щеше да му свърши добра работа.

Последната покупка осъществи в китайския квартал — един лек и здрав бамбуков бастун. После се прибра да остави пакетите и отново излезе — този път, за да открие някой, който да прилича на него. Откакто беше пристигнал в Ню Йорк, това беше основната му грижа — да намери човек с неговата височина, тегло и походка. Лицето нямаше значение, особено след като изпълни задачата…

В продължение на половин час Кроукър проведе два телефонни разговора с участъка и това се оказа мъдър ход. При първия съобщението вероятно още не беше пристигнало или пък го бяха объркали. Но при втория му го предадоха дословно:

— Обади се Мати, но не остави никакъв…

— Няма проблеми, аз имам номера.

Обкръжен от оживения трафик, той започна да се оглежда за кабина. Скоро видя една, спря до нея и мушна приготвената предварително монета в процепа на автомата. Този разговор не искаше да провежда от полицейска линия.

— Няма го — рече в слушалката Мати Устата със силен италиански акцент.

— Обажда се Кроукър.

— О, здрасти.

— Казвай направо! Намери ли го?

— Да, ама струва куп…

— Вече сме се разбрали за цената, Мати!

— Да, лейтенанте… ама този пазар е страшно променлив…

— Колко още искаш да измъкнеш?

— Цената ти вече е остаряла…

— Слушай какво…

— Откак говорихме за последен път, нещата се промениха, това е положението! И да ревеш, и да не ревеш — все тая… Стоката все още е у мен…

— А у мен пък нараства желанието да те замъкна в центъра и да ти смъкна гащите! Как ще го приемеш?

— Аз ли, лейтенанте? — учудено попита Мати. — Е, ще те излъжа, ако ти кажа, че няма да ми пука… Ама мисля, че на тебе повече ще ти пука, щото затвориш ли ми устата, край с тая работа! Няма кой друг да ти пошушне за нея!

Кроукър усети как стомахът му се свива, сърцето му рязко ускори ритъма си.

— Какво се е случило? — тихо попита той.

— Нещо, което е много важно за теб…

— Хайде, изплюй го!

— Когато разговаряхме предишния път, стоката беше студена…

— А сега?

— Сега е гореща като задника на Луцифер! Костваше ми доста душене насам-натам… Още някой се интересува от въпросната дама… Стоката изведнъж стана гореща и влезе в куп списъци за покупка… Загряваш ли?

— Всичко ли докопа? Име, номер, адрес?

— Лейтенанте, кажа ли, че имам стока, значи наистина я имам! Няма да те пратя за зелен хайвер като онези по крайбрежието…

— Тогава дай я!

— Само след като се споразумеем за новата цена! — отсече Мати.

— Хайде, казвай…

— Тройно!

— Тройно ли?! Ти май си отка…

— Става въпрос за животеца ми, лейтенант — рече Мати с дълбоко убеждение в гласа. — Ако някой ме надуши…