Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

В един момент, който Док Диърфорт не можеше да определи с точност, той изведнъж разбра, че този негов мъчител е някак по-различен. По-жесток и по-равнодушен, обладан от огромна първична сила, която изпепеляваше душата на жертвата. Сякаш самият дявол се беше появил да отнеме живота му.

Док Диърфорт не се съмняваше, че е ударил последният му час. Този път нямаше да има чудотворно избавление, а и той беше твърде стар и немощен за геройски напъни. Но всяко човешко същество притежава един последен запас от сила, който може да бъде изразходван само по собствено желание, доброволно, дори пред очите на смъртта. Този последен запас не е подвластен нито на времето, нито на мъченията.

Коляното на нинджата потъна в гърдите на Док Диърфорт, които бурно се повдигаха и отпускаха. Леко и сякаш с някаква почтителност той хвана дясната ръка на доктора, стисна палеца му с върховете на пръстите си и го пречупи. Изчака точно колкото трябва — да отмине първоначалният шок и болката да запулсира в мозъка на жертвата, после пречупи показалеца. Продължи по същия начин и с останалите пръсти, методично и неумолимо.

Док Диърфорт пъшкаше и се гърчеше от болка, устните му шепнеха имената на дъщерите и отдавна починалата му съпруга. По-скоро усети, отколкото видя как нинджата се надвесва ниско над лицето му, за да долови тихо прошепнатите думи. После чу ругатнята му, последвана от остро изпукване. Болката от прекършената му китка го заля като гореща вълна.

Някой трябва да повика децата, трябва, крещеше замаяното му съзнание. После болката го обви в плътното си наметало. Потрепващи в агония, нервите му най-сетне се изключиха и той припадна.

Висок детски вик реши съдбата на Док Диърфорт. Той се разнесе съвсем наблизо и Сайго стигна до заключението, че няма смисъл да продължава тази игра. Хвана обратния край на веригата, известна с името „киотецу шоге“, и преряза гърлото на Док Диърфорт с острата като бръснач ръкохватка.

Никълъс потъна в писмото на стария си учител.

Баща ти прояви подозрение към Сацугай още от самото начало. Веднага след първата им среща полковникът проумял, че зад огромната власт на този човек в Дзайбацу се крие тайна и могъща организация. Подозирал, при това съвсем основателно, че Сацугай е тясно свързан с Гениоша. Именно съзаклятниците от Гениоша са отговорни за посяването на онези семена, които впоследствие доведоха до фаталното решение да се нанесе превантивен удар срещу Пърл Харбър.

Баща ти искаше да нанесе удар срещу Гениоша и именно по тази причина се застъпи за Сацугай пред военния трибунал. Смяташе, че чрез него ще се добере до ръководството на тази организация.

Планът му не беше лош, но Сацугай успя да го разкрие. И изведнъж се оказа в положението да бъде вечен длъжник на полковника — човека, решен да го унищожи. Подобно положение човек като Сацугай не можеше да търпи, той беше от старата школа и притежаваше изключително силно чувство за чест. Едновременно с това съзнаваше, че не може по никакъв начин да влияе върху полковника, нито пък пряко да го заплашва.

Така стигна до решението да превърне Сайго, собствения си син, в пратеник на смъртта. Записа го в най-страшното от всички риу по нинджуцу — Кужи кири, със седалище в Кумамото.

С течение на годините полковникът опозна добре характера на своя противник. Даде си сметка, че е предприел рисковани действия и е загубил. Сацугай се оказа извън действието на всякакви закони и заслугата за това беше изцяло негова, на полковника.

Макар и англичанин по рождение, твоят баща мислеше и действаше като истински японец. Затова излезе от създалата се ситуация по типично японски начин — уби Сацугай със собствените си ръце.

Никълъс зашеметено отмести очи от писмото. Ето я причината за смъртта на майка му! Чонг е стигнала до решението за сепуку, тъй като не е могла да понесе срама, легнал върху цялото семейство!

— Продължавай да четеш — тихо се обади Фукашиги. — Трябва да научиш още много неща.

Баща ти беше истински войн, Никълъс. По тази причина изобщо не го подозираха. Но когато Сайго се завърна у дома, нещата се промениха. Усвоил основните елементи на „Канаку на нинджуцу“, той разкри истината без всякакви затруднения. Но тя остана скрита дълбоко в душата му и макар че подклаждаше огъня на омразата му, външно той си остана просто един смазан от мъка любещ син. Но плановете за отмъщение вече започнаха да се оформят в главата му.

Не мога да кажа точно кога го е сторил, но несъмнено е издебнал някой от моментите, в които Итами е идвала при майка ти, а ти не си бил у дома. Сега това няма особено значение.